Цветан Илиев
Борованската могила

Като Балкана, месец ли изгрее,

ветрец ли шумне в тихите гори,

и Борованската могила пее,

хайдушка песен

                пее до зори.

 

И песента сърцата вдъхновява

за смелост и кураж към върхове.

Като везна най-точно проверява

и верни, и фалшиви гласове.

 

И Борован заспива и се буди

с надежда, че ще стане китен град,

щом беше при разруха и заблуди

най-българското село с дух и цвят.

 

И нека не забравят днес ония,

които мислят само с алчен джоб,

че може с дъжд от облачна стихия

Могилата да налети с потоп.

 

И само който с нищо не предава

на българския корен крепостта,

в предателското време притежава

ключа към най-желаната врата.

 

Ах, песента! И в радост, и във мъка —

носете я в добрите си души —

ни вярната посока ще се сбърка,

ни някой съдбоносно ще сгреши…

 

Като Балкана, месец ли изгрее,

ветрец ли шумне в тихите гори,

и Борованската могила пее,

хайдушка песен

                пее до зори.