Евгений Евтушенко
Царят мужик

Цар мужик,

самораслек върху скършен стрък кукурузен,

на гърбината яка изнесе той,

устни напред издал,

на епохата своя ковчега, —

изнемогващ, с ръце охлузени,

разтреперан от робска боязън,

затъващ сред кърви и кал.

 

Цар мужик,

той в Калиновка пускал ръка по седенки

на момите,

намразил рендето,

с което от Сталин бе млян,

на глупак се преструваше,

целият в пришки и бенки,

отмъсти на един големец,

който пъхна му торта под задника, мъртвопиян.

 

За това, че сред вълчата глутница

вдигна въстание

и започна да срутва

затвора с бараките лагерни — зрим и незрим,

за това, че надмогнал страха,

изчовърка от себе си Сталин —

благодарност сега му дължим.

 

Не по царски държеше главата си —

репичка с шапка панамена.

„Комунизъмът“ беше за него от думите,

дето го караха да се коси.

На Гагарин бе кръстник и на Солженицин,

        по гаменски

се държеше понякога.

Толкова каши забърка,

но и толкова хора спаси!

 

В гроба някак набързо го свряха.

Изчезна, на капитализма без гроб да изрови.

Някак скучно е

никой с чепик миризлив да не тропа сега в ООН. Ето на —

от хрушчовските славни ракети

до днешните рекетьори

е зигзагът

на поствавилонските ни времена.

 

Паметта на Хрушчов да спаси от забравата пълна,

не покани семейството някой цапач,

        а в дисцип — батальон

служил скулптор;

в Манежа на Първия бе се опънал

и подрязал под себе си мигом поредния клон.

Като съвест бе мраморът — черен и с бяло прошарен,

но във фризер наследството лесно е да замразим,

и за нас, сякаш новояпонци след казус безумен,

много скоро

в димящи Курили превърна се Крим.

 

Все пак по е добре със хрушчовки,

отколкото с покрив, от бившите братски народи подпален.

Върху гроба на царя мужик,

който бе и жесток, и с щадяща ръка,

от псувните му някога смазан,

но все пак от него опазен,

слагам цвете — не ярко,

но не и лъжливо — сега.