Антония Маркова
Молитва

Врачанският зелен Балкан

е гроб на хиляди юнаци.

Но в него ти остана сам

сред пропасти и пущинаци…

Другарите ти, как така

забравиха и теб, и гроба?

Без кръст, без майчина ръка

да те помилва в късна доба —

лежиш незнайно днес къде…

То живите и гроб си нямат —

тупти юнашкото сърце

дори и с люта в него рана!

Тупти у мен, у вас, у нас,

у българите с чест и воля!

И не пред вехт иконостас —

пред Теб, Войводо, днес се моля

за утрешния ведър ден

на моята страна несретна…

Бъди, Войводо наш, до мен —

та в устрема си да не трепна!