Не мога да отрека, че в голяма част от твърденята на г-н Димитров има доста здрава логика. В средновековната българска история има много бели петна и неяснотии, а където има липса на информация, както знаем — тя се запълва с митове и суеверия. Божидар Димитров обаче също пада в този капан и на места там където има нещо и под въпрос си създава своя теория и обяснение, което по своята същност и аргументагия е толкова вероятно, колкото и митът, който се опитва да обори.
Не може да не направи впечатление, че мнгого от твърденията му са пълна импровизация. Примерно за близкият, почти еднакъв език на прабългарите и славяните през 7–9 век. Смях в залата! Ако наистина коренът на българския език е индо-европейски, от ирано-индийският клон, това съвсем не значи, че биха се разбирали с друг индо-европейски народ през въпросния период. Ирано-индийският и балто-славянският са двата най-далечни клона на предполагаемия прото-индо-европейски, който се смята, че се е образувал около 4–5000 години преди христа в степите на север от Черно и Каспийско море. Различните пръснати индо-европейски племена са живели хилядолетия във съсвсем различни културно-географски области и езиците им, както и цялото им физическо и духовно битие са се раздалечили толкова много, че днес имаме черни, дребни индийци и високи, едри, светли скандинавци и всичко между тях. Да не говорим, че се говори предимно за индо-европейски езици; за останалите културни и енически белези на смятаните за индо-европейски народи още се спори дали са дошли от общата прародина или са придобити чрез някаква форма на културно влияние и обмен. Ако българи и слявяни са се разбирали през 8-ми век, тогава е трябвало да се разбират и римляни и германци, индийци и гърци, персийци и балтийци, лидийци и франки, арменци и келти и т.н. — всичко това са индо-европейски езици. Езици, които са станали толкова различни през хилядолетията, че едва през 18–19 век лингвистите забелязват някакви общи корени на някои думи от семейно-битов характер, срещащи се във всичките тези езици. И от там тръгват да нищят нещата. Много, много наивна импровизация.
А пък как набързо прави от Кирил и Методий двойни агенти, когато липсва отново всякаква информация за такива данни и нагласи. Имало сведения за мисия в Македония — и айде — оттам — тая мисия е инструмент на ’’тандема — Борис — Кирил и Методий’’. Ми те са били на мисии къде ли не. През цялото време са си били на гръцка служба обаче или поне са съгласували действията и позициите си с Константинопол. Ако наистина са били в българските земи на въоросната мисия — как пък изведнъж категорично забрани на ромейската външна политика да има интерес да ги праща в България…? Дали делата им понякога са съвпадали и с интересите и на други държави, освен на Византия, това е друг въпрос. Дали са били славяни или полу-славяни — кой знае, в Солун е имало много славяни по това време; славяни, поданици на императора обаче. Обаче въпреки липсата на сериозни доказателства — те освен, че са несъмнено славяни, щото е абсолютно невъзможно да съсздадат азбуката, ако не са славяни по произход (въпреки, че са, вероятно, едни от най-образованите и начетени хора на своето време) — са почти сигурно и българи, симпатизиращи на българската кауза и политика. Е…това, ако не е импровизация, здраве му кажи. Това, че ни се иска да са българи и това дали има някакви доказателства за това са две съвсем различни неща. Солун никога не е бил български град. Да, ама може родителите им да са бежанци от България. Константин Кирил според някакъв извор бил споменал в алегорична форма, че родът му е на аристократи-бежанци от някъде. Колкото авторът с лека ръка отхвърля като преднамерени и необективни византийските документи за някой неща, толкова прегръща някой други, които му отговарят на целта. Ми, ако сме критични към едно, трябва да сме критични и към дуго. И айде — веднага заключихме, че са наследници на български боляри, сродихме солунските братя с целият болярски бългаски съвет, та дори и бра’чеди на Борис ги направихме! Смях в залата! Малко както Дан Браун тълкува Новозаветните книги в ’’Шифърът на Леонардо’’. Пълен трилър! И на други места фактите и събитията се интерпретират по подобен начин. И мене ме блазни мисълта гении като Айнщайн, Волтер, Моцарт, Леонардо, Аристотел и други да имат нещо общо с моя род, ама…
На доста места обаче ми се струват обективни, научни и логични доводите и изводите. Или поне, ако не даващи напълно логично и вероятно обяснение — то, поне за мен, поне даващи по-логично от наложеното досега, налагащи един по-трезв, научен поглед върху нещата. Примерно — за образуването на държавата, за Левски, отчасти за Борис, за Ивайло, за робството/владичеството.
Ама като цяло , въпреки здравата и неоспорима на места логика — книгата не е върхът на обективността. Отричат се някои исторически източници като необективни и недостоверни за да се отрече някой мит, а в същото време авторът се хваща като удавник за сламка за други, за да създаде друг, когато това му изнася. Със сигурност има нужда от такъв тип книги, които поставят такива въпроси на дневен ред пред широката общественост. Но не интерпретирани през призмата на такъв отявлен националист, кат Божидар Димитров. Истинският учен и изследовател трябва да е напълно неутрален и обективен и да има за цел единствено истината, а не това да покаже колко велик, правдив и добродетелен е неговият народ и произход за сметка на други такива.
Точно затова аз не вярвам в национализма — той никога не може да си позволи да бъде обективен; това противоречи на неговата същност.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.