Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Корекция
?
Форматиране
gpuh (2008)

Издание:

Траян Първанов. Русата волница — душата ми. Избрани стихотворения

ИК „Контакт, 92“, Враца, 2007 г.

Съставителство и редакция: Марин Ботунски

История

  1. — Добавяне

В бялата болнична стая със бял радиатор

бяло е даже леглото и бели чаршафите,

в бяло се блъска в прозорците синият вятър,

в синьо белее водата, застинала в чашата.

Слизат в очите ми бели и сини пожари,

в кладенче стапя се бялото, гърчи се синьото —

късам от сините пламъци на минзухари,

падам от жажда по белите дюни в пустинята.

Толкова мили и минали тайнства излишни са —

дяволи нейде с рогата къде са ги взели?

И термометърът пука под моята мишница —

тичат наоколо капчици сини и бели,

бягат забързани дребни уплашени мравки,

пръскат се бели и сини живачени топчета —

в белия сън на кокичета,

в синия сън с незабравки —

буря ли иде, та тръпна в леглото си вкопчен?

Плъзва в устата ми топлата кръв с боровинки

и по горите с червените капки се плиска.

Шепнат си облачни бели и сини снежинки:

„Изход летален, завийте го, има ли близки…“

Край