Траян Първанов
Изповед на Апостол Вартоломей

УЧАСТ

Днес на Кръста прикован — с глава надолу

да не виждам пепелявото небе —

болно ми е, че натрупаната болест

заедно с човека ще се погребе.

 

Пропътувах с истината на доброто

и пожънах ли наистина дела,

щом видях, че коренът на злото

зрънце е в детето, в стареца — скала?

 

И защо ли хвърлях праведното биле

като неговия жив небесен дар

из пустинята пилее млада сила

и за мъката човешка няма цяр?

 

Можете ли, чудеса, да разрушите

всички планини от орисия зла,

щом се гърчат в ядни червеи душите

даже в здрави аполонови тела.

 

Грешният на вяра и да се научи,

праведният може и да съгреши.

Господи, защо ти трябва тази участ —

да Си Господар на хорските души?