Траян Първанов
Подножие

Връх тъмнее. И наоколо се лута

из подножието бавния ни бит

и в бездушните простори на уюта

всеки между нас от себе си е сит.

 

А гърми високо буреносна явка

и душата жажда вечния си път

към Околчица…

Там всяка незабравка

среща мълниите в синята си гръд.

 

Колко облачни грамади е натрупал

век по век

в олтара

българският храм?

Още в нощите под святия му купол

някой кърти огнени вериги там…

 

И кипи, кипи в борба роден всемир.

Над подножие от робство и лъжи

расне връх на Свободата, не умира,

щом изправено челото ми държи.