Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Русата волница — душата ми
Избрани стихотворения - Година
- 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- ?
- Форматиране
- gpuh (2008)
Издание:
Траян Първанов. Русата волница — душата ми. Избрани стихотворения
ИК „Контакт, 92“, Враца, 2007 г.
Съставителство и редакция: Марин Ботунски
История
- — Добавяне
Ще кажа на татко!
Тъй се случи и с тебе, и с мене се случи,
с милиони деца ще е вечно така.
Но с години се стегна, набъбна в юмруче
мойта нежна и слаба детинска ръка.
Та отдавна оттук отпътува баща ми.
В тънко облаче нейде задъхан се скри
и без него пораснах за първите драми
в тия детски и възрастни вече игри.
Заиграхме се, брат! Много мъка ще видим.
Как ни биеха през междучасие, в клас?
Колко пъти разтърсен от сълзи, обиден
срещах силен юмрук вместо дружески глас?
Но не сгънах от тежкия удар гръбнака.
Стисках в сиропиталище твърдо уста
и от боя не паднах до днес, не заплаках,
че си нямах за жалване вкъщи баща.
Как в оная мъглива разкашляна влага
носех дрешки, закърпени с едрия бод,
и край пътя ме срещаха силни синчаги
да ме свикват с покорството в тоя живот.
Идват, плъзват сега хлапетия надути,
взели здрави юмруци от бащински сой,
и пак нашите жалби остават нечути
в тоя делничен, дълъг, безмилостен бой.
Затова непрекъснато с удар отвръщам
и юмрукът ми в техните зъби кънти.
Нека кажат на своите татковци вкъщи
да го носят на свойте големи бащи.