Траян Първанов
Трева

Моя нежност, насън ли се случи,

или истина беше това —

край запял от безсъници ручей

газя в шум на искряща трева.

 

Колко пролети, буйство немирно,

ти не скърши пред бурята ръст

и през лунното време се ширна

върху влажната облачна пръст?

 

В неизбродните земни посоки,

по които разгърден вървя

и небето не е по-високо

от безкрайната жива трева.

 

Моя жилава, чудна вселена,

ти надмогна крилати лъжи,

щом за твойта магия зелена

тоя свят разлюлян се държи.

 

С бели мълнии нощем посята —

обожавам те, моя трева,

и целувам по тебе росата

зазвъняла от бистри слова.

 

Тук, в голямата зимна забрава,

разпиляна в души и очи,

мойта билка за нежност остава.

Тя напролет ще ви загорчи.