Траян Първанов
Импресия

На Галина

В тънко утро, горяло с роса по тревата,

как да зная, че ти си вървяла насам

и над тебе са тичали облаци буйно

с оня дъжд, който беше случайно валял.

Как да зная, че в дългото утринно време

ти си тръскала влажните млади листа

и си бързала в цялата пролет да влезеш,

да се смееш захласната с вятъра тук.

Ти си късала тези цветя неразумно

да ги хвърлиш наблизо с небрежни ръце —

покрай пътя, задъхан от говор и стъпки,

да горят като огнени устни в деня.

И съм сигурен, че подир малко ще видя

твойта фигура как упорито върви,

да се скрие със бавното слънце зад рида,

разпиляна сред вихър от капки и цвят.