Траян Първанов
Ти ли ме повика?

Ти ли ме повика?

Ти ли заговори?

Снощи ме събуди шепот бял на двора

и дочух как пролетните клони чукат

по прозореца ми с тих и нежен пукот.

И на сутринта под блесналата стряха

мойте птици слънчеви зърна кълвяха.

И край мене цвят с пчелата заговори.

Зазвъняха топло бистрите простори.

И отново, обич, с устни доверчиви

пият твойто вино — сладко и горчиво,

и след твойта дреха — бяла и зелена,

влизам в храма на искрящата вселена.