Траян Първанов
Пътешествам по тези човешки посоки…

Пътешествам по тези човешки посоки.

Вечно някой край мене върви любопитно —

брули с пръсти от скрежа на клони високи,

чопли с топли ръце във пръстта ненаситно.

 

Аз не зная какъв е, къде с мен отива,

но в живота просторен

не сме разделени.

Носим нашата обща надежда щастливо

и се смеем под нейните пъпки зелени.

 

Колко време вървим и огласяме пътя?

Как от брата да бягам, щом с него сме цяло?

Аз не мога от корена да се откъртя,

той не може да скърши листото запяло.

 

Но е весело с тоя приятел безгрижен

и е толкова хубаво

                                с тоя побратим —

двама с него от корен към листа се движим

и от листа към корена

ще се изпратим.