Траян Първанов
Чудеса

На Марин Ботунски

Чудеса от мойто време — колко злато

от бакърени ракити край Ботуня,

дето мина запъхтяното ми лято

на дъгата под опънатите струни.

 

Много ви повтарях, чудеса, и тичах,

и се спъвах в камъни и водорасли —

малко преди в тъмните къртичини

влагата на тежка есен да порасне.

 

И се чудя как след непростими страсти

винаги оставате неповторими,

и ви търся в сянката на жълти храсти,

и ви срещам във снега на къси зими.

 

Чудеса — човешки прости и прекрасни,

оставете в мене своя отпечатък —

много чужди на смъртта и неподвластни,

с тази дълга вечност във живота кратък.