Траян Първанов
Зимна кукувица

Пее кукувица… От снега не бяга

и лети, в прозореца ми вгледана,

и от всяка капка заблестяла влага

раснат в стрехите ножове ледени.

 

Привечер изправя ли главата си —

Квачката е сбрала звездни пилета.

По пъртината се смеят сватове

и по внуци ще си мерят силата.

 

Нощем черно облаче шуми с перата.

Кукувицата в комините наднича,

а глигани къртят корени в гората

и към хълма бързат

                                дирите лисичи.

 

Кукувице, над живота ми запяла,

сянко моя в дните ми неумолими —

скоро ли от стрехите

                                ще бликне бяла,

буйна кръв

                от мойта кукувича зима?