Траян Първанов
Червените петли

Пътуват призори надвесените облаци —

димят, люлеят се под сводовете лунни

и хората откриват свойте детски образи

в дълбокия и топъл кладенец на юни.

 

Над къщи и дворове с пролетна украса —

избила цвят зелен от тухлените зидове

отпърво плахо и несмело, се разнася

разсънения плясък на крила невидими.

 

И в миг от взривове изтръпва въздуха —

гърмят, преливат се, разтърсват тишината.

Петлите пак за яростна верига връзват

и дърпат лунното лице към равнината.

 

Крещят под стрехите и огнените гребени

кървят в дворовете като червени рани

и в облаци от буйна светлина погребана

луната се търкаля, изтъняла странно.

 

О, утро на безсънните петли, които

във нощите със предразсъдъка се борят

и с господарска ненаситна упоритост

отритват скуката от безполезни спорове.

 

Петлите стихват бавно в утринното време

и от умора край оградите ще паднат,

където жадно върху слънчевото семе

нахвърлят се врабчетата, по навик гладни.

 

Но винаги в деня с червените си брадви,

петли бунтовни —

                                вие неспокойно бдите

и не участвате във шумните паради,

защото ново утро трябва да родите!