Траян Първанов
Съдба

Тайнствената болка на щуреца е запяла

и гърми природата под стъпките му боси,

и пред него в съсека

                        на пладне запламтяло

бляска тежката коса на дълги сенокоси.

 

Как не му омръзна да се лута из росата,

да се бори с тази дива ярост на косача

и мелодията му, през нощите посята,

покъртителна и непокорна пак да плаче?

 

И възторжено да носи на крилата слаби

тоя дух на тежка и узряла косенина —

зарад песните си да забрави даже хляба

и на щастието

                        да е бедния роднина.

 

Да се хвърля в кипналата пяна на зората

и да расне в каменния ек на върховете,

докато не млъкнат всички бухали в гората

и сред пустата вселена не въздъхне цвете.

 

Питате ме —

                        в трескавия ад на сенокоса

накъде се лута денем бялата ми диря?

Сиромашката цигулка на щуреца нося

и под лъскавата сабя на косача свиря.