Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Les rivières pourpres, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Росица Ташева, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria (01.12.2008)
Издание:
ИК „Колибри“, 2001
Художествено оформление Стефан Касъров
История
- — Добавяне
56
Светлина. Шум. Топлина.
Пиер Ниманс не разбра веднага къде се намира. После видя лице с лекарска шапка. Бяла престилка. Неон. Болница. Колко време бе останал в безсъзнание? Чу глас:
— Започнете преливането. Инжектирайте диприван, двайсет кубика.
Ниманс разбра и се опита да се изправи. Сграбчи китката на лекаря и изрече:
— Не искам упойка!
Докторът поразено го изгледа.
— Не искате упойка! Но човече, трябва да ви зашия. Сцепен сте на две.
Ниманс намери сили да прошепне:
— Местна… Местна упойка.
Човекът въздъхна, после се обърна към анестезиолога.
— Добре. Направете му ксилокаин. В максимална доза. Четирийсет кубика.
Ниманс се отпусна. Затвори очи. Докато лекарят и сестрите се суетяха около слепоочието му, мислите му губеха яснотата си. Сърцето му забавяше ударите си, главата вече не го мъчеше.
Тайната… Тайната на Кайоа и Сертис… Дори това ставаше неясно, странно, далечно… Лицето на Фани… Мускулестото й и нежно тяло… Фани…
— Стоп!
Заповедта наруши тишината в операционната. Всички спряха.
Ниманс отвори очи и видя дявол с плитки, който размахваше под носа на лекаря трицветната си карта. Карим Абдуф.
— Не го докосвайте — нареди Карим.
Лекарят сви рамене.
— Все трябва да срежа конците.
— Как е той?
— Състоянието му е стабилно. Загубил е много кръв, но му преляхме достатъчно. Зашихме раната. Операцията още не е напълно завършена, но…
— Давали ли сте му нещо?
— Нещо?
— За приспиване.
— Само местна упойка и…
— Донесете амфетамини. Възбудителни. Трябва да го събудя. Въпросът е на живот и смърт.
Лекарят извади от едно плитко чекмедже няколко малки хапчета.
— Ето. Това ще го държи буден около половин час, но после…
— Сега се омитайте. Всички! Искам да говоря с комисаря.
Лекарят и сестрите неохотно излязоха.
Карим откачи системата от ръката на Ниманс и му подаде сакото. В другата си ръка държеше хапчетата. Усмихна се.
— Амфетамините ви господин комисар. От един път не се свиква.
Ниманс сграбчи кожения ръкав на Карим и прошепна:
— Карим… Аз… разкрих заговора им.
— Заговора?
— Заговора на Сертис, Кайоа и Шернсе. Заговора на пурпурните реки.
— КАКВО!
— Те… те разменят бебетата.