Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les rivières pourpres, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (01.12.2008)

Издание:

ИК „Колибри“, 2001

Художествено оформление Стефан Касъров

История

  1. — Добавяне

56

Светлина. Шум. Топлина.

Пиер Ниманс не разбра веднага къде се намира. После видя лице с лекарска шапка. Бяла престилка. Неон. Болница. Колко време бе останал в безсъзнание? Чу глас:

— Започнете преливането. Инжектирайте диприван, двайсет кубика.

Ниманс разбра и се опита да се изправи. Сграбчи китката на лекаря и изрече:

— Не искам упойка!

Докторът поразено го изгледа.

— Не искате упойка! Но човече, трябва да ви зашия. Сцепен сте на две.

Ниманс намери сили да прошепне:

— Местна… Местна упойка.

Човекът въздъхна, после се обърна към анестезиолога.

— Добре. Направете му ксилокаин. В максимална доза. Четирийсет кубика.

Ниманс се отпусна. Затвори очи. Докато лекарят и сестрите се суетяха около слепоочието му, мислите му губеха яснотата си. Сърцето му забавяше ударите си, главата вече не го мъчеше.

Тайната… Тайната на Кайоа и Сертис… Дори това ставаше неясно, странно, далечно… Лицето на Фани… Мускулестото й и нежно тяло… Фани…

— Стоп!

Заповедта наруши тишината в операционната. Всички спряха.

Ниманс отвори очи и видя дявол с плитки, който размахваше под носа на лекаря трицветната си карта. Карим Абдуф.

— Не го докосвайте — нареди Карим.

Лекарят сви рамене.

— Все трябва да срежа конците.

— Как е той?

— Състоянието му е стабилно. Загубил е много кръв, но му преляхме достатъчно. Зашихме раната. Операцията още не е напълно завършена, но…

— Давали ли сте му нещо?

— Нещо?

— За приспиване.

— Само местна упойка и…

— Донесете амфетамини. Възбудителни. Трябва да го събудя. Въпросът е на живот и смърт.

Лекарят извади от едно плитко чекмедже няколко малки хапчета.

— Ето. Това ще го държи буден около половин час, но после…

— Сега се омитайте. Всички! Искам да говоря с комисаря.

Лекарят и сестрите неохотно излязоха.

Карим откачи системата от ръката на Ниманс и му подаде сакото. В другата си ръка държеше хапчетата. Усмихна се.

— Амфетамините ви господин комисар. От един път не се свиква.

Ниманс сграбчи кожения ръкав на Карим и прошепна:

— Карим… Аз… разкрих заговора им.

— Заговора?

— Заговора на Сертис, Кайоа и Шернсе. Заговора на пурпурните реки.

— КАКВО!

— Те… те разменят бебетата.