Дейвид Балдачи
Част от секундата (8)

7

Мъжът седеше в буика си и гледаше как патрулните коли спират пред кантората на Кинг и униформените полицаи изтичват навътре. Външността му се бе променила значително за краткото време, откакто игра ролята на старец, седнал да дялка парче дърво пред погребалното бюро, докато вътре отвличаха Джон Бруно. През онзи ден носеше дрехи с два номера по-големи от обичайния му размер, за да изглежда дребен и мършав; мръсните зъби, брадясалото лице, шишенцето с алкохол и тютюнът за дъвчене в устата — всичко това бе грижливо подготвено, за да привлича погледите. И наблюдателят би си тръгнал с ясна представа за човека, когото е видял. Само че изводът щеше да бъде абсолютно неверен и тъкмо такава беше целта.

Сега мъжът изглеждаше подмладен, може би с повече от трийсет години. Беше се пресъздал също като Кинг. Дъвчеше маслен геврек, пиеше черно кафе и спокойно обмисляше как е реагирал Кинг, откривайки труп в кантората си. Отначало е бил стреснат, после може би разгневен, но не и изненадан — не, логично погледнато, изобщо не би трябвало да се изненада.

Докато размишляваше за това, той включи радиото, вече настроено на местния новинарски канал, и хвана сутрешния бюлетин, който започваше с отвличането на Джон Бруно — водеща новина за почти всички информационни агенции по света. Тази вест бе успяла да прогони макар и временно от ума на мнозина американци дори Близкия изток и професионалния футбол.

Слушайки новините, мъжът облиза от пръстите си сусамовите семена и маслото. Говореха за Мишел Максуел, шеф на охранителния екип от тайните служби. Официално я бяха изпратили в неплатен отпуск, което на практика означаваше, че е само на крачка от края на кариерата си.

И тъй, жената вече бе вън от играта, поне официално. А неофициално? Точно затова през онзи ден бе запомнил всяка черта от лицето на Максуел, докато тя минаваше покрай него. Не беше изключено в даден момент пак да се сблъскат. Той вече знаеше всичко за миналото й, но с колкото повече данни и информация разполагаше, толкова по-добре. Тази жена или щеше да си седи у дома и да трупа злоба, или да се втурне в атака независимо от риска. От малкото, което бе видял, той смяташе втория вариант за по-вероятен.

Мъжът отново насочи вниманието си към сцената, която се разиграваше пред него. Към адвокатската кантора се задаваха неколцина граждани, тръгнали на работа или да отворят магазините си, когато на малкия паркинг изскочи още една полицейска кола, следвана от микробус с екип криминалисти. Очевидно това бе нещо ново за достопочтения малък град Райтсбърг. Униформените полицаи сякаш нямаха ни най-малка представа какво да вършат. Всичко това бе крайно обнадеждаващо за мъжа, който дъвчеше геврека в колата си. Толкова дълго бе чакал този момент; държеше да му се порадва. А най-хубавото тепърва предстоеше.

Той отново забеляза жената, застанала край кантората. Беше видял Сюзан Уайтхед, когато тя заговори Кинг пред вратата. Приятелка? По-скоро кандидатка, досети се мъжът по видяното преди малко. Той насочи фотоапарата си към нея и направи няколко снимки. Чакаше Кинг да излезе на чист въздух, но това навярно нямаше да се случи. Кинг бе навъртял доста километри при обиколката си като доброволец към полицията. Толкова много диви, самотни пътища криволичеха из пущинака. Всичко може да дебне там, в гъстите гори. Ала къде ли можеше да намери човек истинска безопасност в днешно време?

В плътно затворена чанта отзад в багажника лежеше един много специален предмет, който трябваше да отиде на специално място. Всъщност тъкмо сега бе идеалният момент за това.

След като захвърли остатъка от закуската си в кошчето на тротоара, мъжът включи на скорост ръждясалия буик и потегли, следван от пукота на разбития ауспух. Отдалечи се по улицата, като хвърли един последен поглед към кантората на Кинг и насмешливо вдигна палец. Докато минаваше край Сюзан Уайтхед, която гледаше към сградата, мъжът си помисли: „Може пак да се срещнем с теб. И то съвсем скоро.“

Буикът изчезна по пътя, оставяйки зад себе си потресеното градче.

Първият рунд официално бе приключил. Мъжът чакаше с нетърпение започването на втория.