Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Panther and Pearl, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 73 гласа)
Корекция и форматиране
Xesiona (2008)
Корекция и форматиране
maskara (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Издателство „Торнадо“, Габрово, 1998

Редактор: Мая Арсенова

Коректори: Мариета Суванджиева, Магдалена Николова

Техн.редактор: Никола Христов


ПРОЛОГ

Бурса, Отоманската империя

август, 1885 г.

 

— Ще ме изнасилиш, така ли? — попита Сара на английски, като се опитваше да скрие паниката в гласа си.

Шах Калид, владетелят на Бурса, впи в нея тъмните си очи. Чернокожите евнуси, които стояха от двете й страни, я държаха в желязна хватка.

— Ако реша да го направя, никой не би могъл да ми попречи — отвърна Калид на същия език, с британски акцент, но със съвсем безстрастен тон.

Той махна на евнусите да се оттеглят, след което те я пуснаха и отстъпиха крачка назад. Калид добави с рязък глас още някаква заповед и те напуснаха помещението, като не спираха да се покланят.

Сара обгърна с поглед красивото помещение, част от Орчид Палъс[1], след това погледна навън, където се простираше дворът на палата с красивия фонтан, мраморен басейн и многобройни клетки с разнообразни птички; дворът беше по-малко копие на двора в султанския дворец Топкапъ. Това, че пашата отпрати слугите си, беше разбираемо. Тя нямаше къде да избяга.

— Защо съм тук? — попита Сара, опитвайки се да прояви смелост.

— Сега ми принадлежиш — отвърна просто Калид. — Мога да правя с теб каквото ми харесва.

— В моята страна ние не купуваме хора! — избухна Сара. Възмущението й бе по-силно от предпазливостта.

— До скоро хората и в твоята страна се продаваха. До преди двайсет години, ако не се лъжа — отвърна той, като едва забележимо се усмихна.

— Покойният ни президент Линкълн отмени робството завинаги — отвърна Сара, раздразнена от думите му. — Още повече, аз съм от Бостън. Ние никога не сме участвали в такова безсрамно потъпкване на човешки права.

— Бостън не е ли част от Съединените щати? — попита сухо той.

— Когато братовчед ми узнае какво се случи с мен, ще имаш сериозни неприятности! — отвърна ядосано Сара.

Усмивката му стана по-широка.

— Тук аз представлявам законът. Твоят роднина… — Калид щракна с пръсти — е безсилен в Бурса.

— Американското посолство…

Калид отметна назад глава и се разсмя, разкривайки два реда великолепни бели зъби, зъби на хищник.

— Те са хора, които си губят времето в приказки — заяви презрително той. — Докато решат какво да правят и кога да го направят, ще минат най-малкото шест месеца. А междувременно си моя.

Сара го погледна объркана. Не бе в състояние да му отговори. Калид беше обръснал късата си тъмна брада, с която го бе видяла последния път. Кожата му бе гладка, с тъмен златист оттенък, а лицето му носеше белега на аристократичната арогантност, която беше нещо естествено за един принц на Бурса. Когато се усмихнеше, на двете му страни се образуваха трапчинки, трапчинка имаше и на брадичката си. Носът му бе правилен, устата му бе великолепно оформена с пълна, чувствена долна устна. Косата му, блестяща и гъста, черна като гарваново крило, се спускаше на меки къдрици по високото му чело и около слепоочията му. Той бе с цяла глава по-висок от нея, слаб и строен, а бродираният му бял кафтан бе разтворен на гърдите. Всъщност бе необикновено красив, което засилваше още повече несигурността и смущението й.

Внезапно Калид протегна ръка, вдигна кичур златна коса от рамото й и го уви около пръстите си. Сара се вцепени и отстъпи крачка назад, но с леко, но настоятелно дръпване, той я притегли към себе си. Тя нямаше друг избор, освен да се подчини. Калид остави златистата коса да изтече между пръстите му, след което с показалеца си прокара гореща бразда от гърлото й до дълбокото деколте на прозрачната й блуза. Сара затаи дъх, когато той премести пръста си още по-надолу и докосна леко чувствителното зърно на гърдата й. То се виждаше съвсем ясно през прозрачната коприна, тъй като жените от харема, които я бяха приготвяли за него, бяха оцветили алвеолите и зърната й с червена къна. Пръстът му направи леко кръгово движение около зърното, след това увеличи натиска си, докато то се втвърди под нежната ласка.

Сара сведе поглед, когато усети как се изчервява, след това с усилие вдигна глава и смело посрещна изгарящия му поглед. В следния миг го удари с всички сили.

Той дори не трепна, просто продължаваше да я фиксира с поглед, после отмести ръката си. С едно светкавично движение отново сграбчи косата й, като я уви с цялата й дължина на ръката си, след това дръпна Сара толкова близо до себе си, че тя се озова като в капан почти облегната на рамото му. Лицето му бе на сантиметри от нейното. Беше необичайно, той не я нараняваше, но въпреки това тя не можеше да се помръдне. Просто гледаше вцепенена от ужас огромните му, черни очи.

— Можех да заповядам да те убият за това! — заяви тихо той, но заплахата в гласа му не можеше да се сбърка с нищо друго.

Измина известно време, докато Сара успее да му отговори. Тя си пое дълбоко дъх и облиза пресъхналите си устни.

— Но в такъв случай сумата, която си платил за мен, ще е дадена напразно — отвърна спокойно тя.

Той я пусна толкова внезапно, че тя залитна назад.

— Може пък да смятам, че съм направил сериозна инвестиция.

— Разочарован си, нали? — В тона й се долавяше сарказъм. — Не съм толкова смирена, както си предполагал. Може би за такава висока цена си очаквал покорна кобилка. Трябваше да я разгледаш по-отблизо и да научиш нещо повече за нея, преди да я купиш. Тази хапе.

— Духът на всеки кон може да бъде пречупен — отвърна тихо той. — След време дори най-дивият започва да очаква с нетърпение докосването на господаря си.

— В този случай ще бъдеш разочарован — отвърна безстрастно Сара.

— Няма да бъда разочарован — каза уверено той. — Това е само началото.

— От сделката спечели единствено султан Хамид. Сега той притежава твоя скъпа наследствена вещ и парите ти, а ти получи за любовница жена, която не познаваш и която, мога да те уверя, изобщо не си преценил правилно.

— Какво искаш да кажеш?

— Нищо.

— Но ти ще станеш такава, каквато искам.

— Значи ще ме изнасилиш.

— Това няма да е необходимо. — Той повдигна с длан брадичката й, като обърна лицето й към светлината. — Ще ме молиш да те любя, kourista[2] — добави тихо той. — А след това ще ме молиш да не спирам.

— Никога! — процеди през зъби Сара, като се отскубна от него. — Изобщо не си струва, повярвай ми. Просто ме пусни да си отида.

— Какво, искаш да те върна при султана? — Калид изглеждаше развеселен.

— Той ще се погрижи да ме изпратят при братовчед ми. Може дори да ти върне това, което си платил за мен — каза Сара с надежда.

Калид обаче само поклати глава.

— Не става въпрос за цената. Султан Хамид изобщо не приема ситуацията като сделка. Аз бях длъжен да му дам всичко, което той поиска в замяна.

Сара не знаеше какво да му отговори. Започваше да я обзема отчаяние. Осъзна, че мъжът пред нея е свикнал да получава всичко, а това, което искаше сега, бе Сара Уулкът. Внезапно Калид плесна с ръце и евнусите веднага се появиха, като че ли се материализираха от въздуха.

— Какво става? — Сара се огледа уплашено наоколо. Какво ли беше намислил сега?

— Те ще те отведат в покоите ти.

След като каза това, Калид й обърна гръб. Преди да успее да каже нещо, бе изведена в покрития с мраморни плочи коридор и бе придружена до стаята й.

Калид изчака, докато стъпките им заглъхнаха, след това си наля гъсто турско кафе. Баща му би повикал някой слуга, за да извърши дори такова обикновено нещо, като наливането на чаша кафе, но той не приличаше на баща си. Животът му бе разпънат между Изтока и Запада, подобно на древния град Константинопол, и не се чувстваше у дома си нито от едната, нито от другата страна.

Калид промени решението си и като се отказа от кафето, посегна към гарафата с ракия на масата. Наля си половин чаша от безцветното питие, добави малко вода, след това го изпи на един дъх, като си пое дълбоко въздух.

Срещата им изобщо не премина добре. Американката го мразеше. Калид въздъхна; това можеше да се очаква. Американците се бяха прочули с независимостта си по целия свят — както мъжете, така и жените. Бе очаквал такава реакция от нейна страна още когато я бе видял в харема на султана и бе разбрал коя бе тя.

Калид си наля още малко от питието и отпи замислено. Тя очевидно бе костелив орех и нямаше да му бъде лесно да се справи с нея, но резултатът накрая си струваше. Тя беше много красива, двамата щяха да бъдат забележителна двойка. Искаше тя да му отговори така, както би направила с някой американец. Искаше да дойде при него по собствена воля и да посрещне страстното му желание със своето собствено. Нямаше нищо вълнуващо в това да се люби с жена, която не го желае; това беше за страхливците. Истинската победа се състоеше в това да превърне една опърничава жена, която не го желаеше, в нетърпелива, трепереща от страст любовница. Но това щеше да отнеме време. Бе поставил лошо начало, като й се бе представил неочаквано и брутално, но нямаше друг избор. Ако не бе действал бързо, престоят й в харема на султана щеше да свърши и тя щеше да си отиде вкъщи. В такъв случай нямаше да я види никога повече. Тази мисъл беше непоносима. Трябваше да я има. Баба му бе заявила, че се е оставил да бъде омагьосан от чифт сини очи, точно като баща му, и може би беше права. Имаше пълен харем с жени и не искаше нито една от тях — никоя, освен нея. Когато за пръв път я бе видял в Приемната зала на Топкапъ, очите й бяха посрещнали погледа му с предизвикателство; не бе ги свела срамежливо, както правеха другите жени от харема. А когато забеляза, че го гледа с неподправен интерес, изгуби ума си по нея.

Тя не бе безразлична към него, независимо колко упорито се държеше. Изпитваше нещо силно и разтърсващо, дори да не искаше да го признае пред себе си. Знаеше какъв ефект имаше върху жените и знаеше, че не греши в преценката си за нея. Но за момента трябваше да обуздае страстта си, да я сдържи достатъчно дълго, докато победи гнева й.

Тя беше горда и упорита; много добре, той в нищо не й отстъпваше. Тя беше едно предизвикателство. Жените от харема му бяха омръзнали със своята предсказуемост. Тази жена беше по-различна. Какво удоволствие само го чакаше, когато тя накрая се предадеше и признаеше желанието си към него.

Калид допи питието си и изтри устни с опакото на ръката си. Желаеше я. Желаеше горещите й, търсещи устни. Представяше си как дългите й, изящни пръсти обхващат набъбналата му мъжественост, а бялото й грациозно тялото приема в себе си.

Калид притвори очи. По челото му избиха капчици пот, ръцете му се свиха в юмруци.

Щеше да я накара да го желае. Трябваше.

* * *

Мемтаз чакаше неспокойно в стаята на Сара, определена за фаворитката, любимката на пашата. Тази стая бе една от най-луксозните в харема. Само покоите на жените, роднини на пашата, се отличаваха с по-голям разкош.

— Какво стана? — попита дребната прислужничка.

— Нищо.

— Нищо? — повтори като ехо озадачената Мемтаз. Тя беше черкезка и бе дълго време робиня в Отоманската империя. Мемтаз отговаряше за облеклото и за приготовлението на Сара за представянето й пред Калид, затова много се притесняваше дали се бе справила добре.

— Огледа ме внимателно, като че ли съм теле за продан на някой панаир, а след това ме изпрати да се върна тук — заяви Сара.

— Панаир ли?

— Няма значение.

— Той не те ли докосна?

— Докосна ме.

— И нищо повече?

— Нищо.

— Не е бил доволен от теб? — каза отчаяна Мемтаз. — Но как е възможно? Ти си толкова красива, не разбирам. Как би могъл господарят ми да си помисли, че е направил лош избор?

— Той не си помисли това, Мемтаз — отвърна уморено Сара. — Каза, че би платил каквато и да е цена, за да ме има. Със сигурност беше доволен от външността ми.

Мемтаз се втренчи невярващо в Сара.

— Не ме гледай така. Това е нещо обикновено, нали, в тази проклета страна — измърмори Сара, като се отпусна на сатенените възглавници.

Огледа още веднъж с безразличие разкошните гоблени по стените, след това отново се обърна към прислужницата си.

— Как така шах Калид говори толкова добре английски?

— Майка му го научи. Мен също — обясни Мемтаз. — Тя беше синеока gavur…

— Чужденка? Пленничка ли беше?

Мемтаз закима енергично.

— Да, беше пленена от пирати, след това продадена на пашата, бащата на Калид. Тя беше англичанка, като теб.

— Аз съм американка.

Мемтаз сви рамене, като че ли тази разлика нямаше значение.

— Старият господар я обичаше много и докато бе жива, нямаше друга съпруга. Той задоволяваше всичките й желания и когато тя пожела синът й да бъде изпратен в Англия, за да получи образование и да научи навиците и маниерите на нейните сънародници, пашата се съгласи. Там има университет, ох, как се казваше, Оксфар…

— Оксфорд? — изумлението на Сара бе огромно.

— Да, да. Младият господар учеше там, преди да умре баща му, след това се върна, за да поеме наследството си.

Милостиви Боже! Този варварин, който я беше откраднал като че ли беше топ плат, имаше оксфордско образование? Смесеният му произход наистина обясняваше някои неща — височината му, оттенъкът на кожата му с цвят на пчелен мед, както и отличното владеене на английски език.

— Мемтаз, какво ще стане с мен? — Сара сведе печално поглед.

Мемтаз поклати глава.

— Кой може да каже? Ако ти беше подарък от султана, господарят ми щеше да е задължен да се ожени за теб. Така е според обичая. Но след като те е спечелил по този начин…

— Да?

— Най-вероятно ще заемеш своето място в харема му като одалиска.

— Какво е това? — попита бързо Сара, макар че се досещаше. Беше чувала тази дума в двореца на султана.

— Жена робиня.

— Като теб? — попита отново Сара, без сама да знае защо зададе този въпрос.

— Не, аз съм gedikli[3], върша само домакински задачи. Ти сигурно би станала haseki…[4] — Мемтаз се поколеба.

— Какво е това?

— Теб ще те пазят само за да доставяш удоволствие на господаря.

— Искаш да кажеш наложница.

Знаеше това, разбира се, но като го изрече гласно, нещата сякаш станаха по-безнадеждни. Мемтаз не възрази. Сара притвори очи.

— Недей да си толкова тъжна, господарке — заговори успокояващо Мемтаз. — Наистина имаш голям късмет. Ще живееш богато и в лукс, и няма да правиш нищо друго, освен да се къпеш в хамама, да се мажеш с благовонни масла и да се обличаш в красиви дрехи, да пушиш наргиле и да се храниш с най-отбрани ястия.

— Не искам нищо от това, Мемтаз. Искам да бъда свободна.

— А и паша Калид е млад — продължи Мемтаз, като че ли не бе чула думите на Сара. — Той е най-красивият мъж в Бурса, а може би и в цялата империя, Всички жени от харема въздишат тежко само за едно негово докосване и се молят да бъдат избрани за някоя любовна нощ. Можеш да бъдеш подчинена на стар, грозен и дебел мъж, който вони на чесън. Господарят също е много богат. Наследи палата и всичко в него от баща си, харема и земите от Златния Рог до Босфора, чак до хълмовете на бедуините.

Сара вдигна ръка, за да спре словоизлиянията на прислужницата.

— Благодаря ти, Мемтаз. Знам, че се опитваш да ме успокоиш, но сега искам да остана сама, за да помисля. Можеш да си вървиш. — Мемтаз се поклони.

— Мемтаз?

Прислужницата се обърна.

— Какво означава kourista?

Мемтаз се усмихна.

— О, това е любовно обръщение, много ласкателно… разбираш ли?

— Комплимент?

— Да. Когато мъж нарече така една жена, това означава, че тя е предмет на страстния му копнеж, на неговото болезнено желание.

Сара отклони поглед встрани. Мемтаз се оттегли тихо в съседната стая, където спеше. Сара се обърна и се загледа през покрития с решетки прозорец към каменните стени, които отделяха харема на пашата от останалия свят. Трябваше да има някакъв начин да се измъкне от това място. Но какъв?

Сара въздъхна съкрушено. Какво щеше да прави? Намираше се на хиляди мили от дома и по никакъв начин не можеше да се свърже с никого. Дори и ако Роксалена знаеше какво й се бе случило, не можеше да направи нищо против волята на баща си, султана. Джеймс беше единственият човек от Запада, който Сара познаваше в цялата Отоманска империя, вероятно единственият, който можеше да й помогне, но братовчед й бе толкова недостижим до нея! Все едно че я бе погълнало земетресение.

Гърлото й се сви от ужас, докато постепенно осъзнаваше, че няма изход. Тя беше продадена, ПРОДАДЕНА, за бога, на човек, който предизвикваше такива противоречиви чувства в нея, че всяка мисъл да го види отново я докарваше до ръба на истерични сълзи.

Бележки

[1] Палатът на орхидеята — Б.пр.

[2] скъпа — Б.пр.

[3] Домакин, иконом — Б.пр.

[4] Първа ханъма — Б.пр.