Всичко е истина. Свидетел съм от 1967 г. Всъщност от 1947 г., когато почина майка ми и мен едва на 5 години ме засилиха по държавните социални заведения. Повече от 60 години живея в тази среда и съм видяла какво ли не. Не само старите хора, а всички слаби и безпомощни са на този хал. Нищо не се променя. Но не можем да обвиняваме другите, докато младите и работоспособните не могат да се впишат в това сбъркано човешко общество.
И така ще си върви… докрая на света.
Уви. животът е джунгла, а човекът е най-жестокият звяр.
Добре е написано. Хареса ми.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.