Джоана Линдзи
Ангел на греха (40)

ГЛАВА 40

По обратния път до вкъщи Каси дремна няколко часа, седнала на седлото пред Ейнджъл и използвайки гърдите му за възглавница. Той яздеше бавно, за да можеше тя да поспи, но преди това й каза с нисък и дрезгав глас:

— Проклет да съм, но не искам да те отвеждам у вас. — И двамата си спомниха страстната целувка и дивата му прегръдка в хижата. — Ако майката ти не ни чакаше…

Той не довърши, а Каси не му отговори. Но докато се унасяше в сън, устните й бяха извити в доволна усмивка. Сега повече от всеки друг път бе решена да не се разделя с Ейнджъл.

Слънцето тъкмо изгряваше, когато двамата влязоха в двора на „Лейзи С“. Катрин ги чакаше на терасата, без да мигне цяла нощ. Тя се спусна към Каси и едва не я задуши в прегръдките си. Дъщеря й предотврати всякакви въпроси с думите:

— Ще поговорим по-късно, мамо. Първо трябва да уредя нещо с Ейнджъл. — Извърна се към него и добави: — Веднага ще се върна, така че не си тръгвай.

Катрин и Ейнджъл останаха загледани в нея, докато Каси се втурна към къщата. Най-после Катрин погледна към Ейнджъл, който бе изкачил половината от стъпалата и стоеше на почтено разстояние от нея.

— Уби ли ги? — попита тя.

— Не и след като тя бе там.

— Аз бих.

Той не се съмняваше.

— Каси се разстройва много от убийството на себеподобни. Способна е да извърши и най-налудничави неща, за да го предотврати. Дори искаше да предизвика Рафърти Слейтър, за да не го направя аз.

Катрин внимателно обмисли думите му и въпреки, че сърцето й се сви от страх, изражението на лицето й не се промени. Нямаше намерение да му споменава, че, според нея, дъщеря й не е искала той да бъде наранен.

— И как реагира тя? — попита Катрин.

— Започна да ме ругае, вместо да ми благодари, че съм я измъкнал оттам.

— Тогава позволи ми аз да ти благодаря…

— Няма нужда.

Катрин не бе съгласна, но не настоя.

— Знаеш ли какво искаше да каже с това, че трябвало да уреди някои неща с теб?

— Не.

Майката на Каси се страхуваше, че се досеща, но нямаше намерение да го предупреждава. В крайна сметка имаше и по-лоши неща от това да има за зет професионален стрелец.

— Ще изпратя някого да каже на шерифа да се погрижи за онези двамата — примирено въздъхна тя. — Кажи на Каси, че ти си ми обяснил всичко вместо нея. Отивам да си легна.

Вратата се затвори зад нея и Ейнджъл се намръщи. Нима тя го оставяше сам с дъщеря й? Същата жена, която искаше да се махне колкото се може по-далеч от Каси?

Когато Каси излезе на терасата завари Ейнджъл прегърнал с едната си ръка Марабел, а с другата да я чеше зад ушите.

— Какво е станало? — изуми се тя.

— Какво да е станало?

— Изглежда, че вие двамата с Марабел се разбирате.

— А защо да не се разбираме? — невинно я погледна той. — Тя е само една голяма писана.

Каси изпухтя презрително, а той й се усмихна в отговор. В този миг забеляза, че Каси носеше револвера си.

— И къде си мислиш, че отиваш с това? — ядосано я попита той.

— Никъде.

— Тогава защо си го сложила?

— Защото те предизвиквам да си премерим силите кой от двама ни ще извади по-бързо револвера си.

— Какво означава това?

— Нали искаш развод?

Той се намръщи.

— И какво общо има, по дяволите, едното с другото?

— Ако ти спечелиш, ще отида право при адвоката и ще му кажа да започне делото за развод.

— А ако загубя?

— Няма да има никакъв развод.

Ейнджъл притихна, приковал поглед в лицето й.

— И защо поемаш този риск?

— Защото изглежда, че това е единственият шанс, който имам, за да те задържа.

— Искаш да останеш омъжена за мен?

Смайването му я накара да преглътне истинския отговор.

— Свикнах да бъда омъжена.

— Добре, ще си премерим силите — рече той и пристъпи бавно нагоре по стълбите, — но те предупреждавам, скъпа, че няма начин да спечелиш.

— Може би ще те изненадам, Ейнджъл — усмихна му се Каси.

И пет секунди по-късно той наистина бе изненадан. Тя беше дяволски бърза, почти колкото него. Но Каси бе по-изненадана, тъй като за първи път Ейнджъл беше бавен, толкова бавен, че и едно дете щеше да извади оръжието си по-бързо от него. Той я остави да победи. Когато я осени защо, тя се спусна към него и обви ръце около врата му.

— Ти загуби! — щастливо извика младата жена.

— Ти така си мислиш — промълви Ейнджъл, преди устните му да завладеят нейните и да я оставят без дъх.

Измина доста време, преди тя да проговори:

— Не разбирам. Не искаше ли развод?

— Скъпа, защо според теб, не попречих на Маккъли да ни оженят?

— Но ти не можеше да ги спреш, дори и да искаш.

— Не можех ли?

Очите й се разшириха. Тя го бе виждала как се обръща и вади револвера си за частица от секундата. През онзи ден можеше да спре Ричард и да не му позволи да му отнеме револвера. Освен това когато се връщаха към къщата, се намираше твърде близо до Фрейзър и спокойно можеше да го обезоръжи и да сложи край на цялата работа.

— Тогава защо ми беше толкова ядосан? — поиска да разбере Каси.

— Защото ти толкова настойчиво ги молеше да се откажат от намеренията си.

— Но това беше, защото бях уплашена до смърт, че ще ги избиеш всичките, ако те заставят да се ожениш за мен.

— И това ли беше единствената причина?

— Ами… да — отвърна тя и страните й порозовяха. — Аз нямах нищо против да се омъжа за теб. Разбира се, тревожех се какво ще каже майка ми затова.

— И все още ли се тревожиш?

— В действителност не. Няма да повярваш, но тя е станала много по-добра откакто баща ми започна да разговаря с нея.

— Не, не, няма да повярвам.

Каси се засмя.

— Казах ли ти, че татко ще ни дойде на гости? Изобщо няма да се изненадам, ако в най-скоро време не решат да живеят заедно.

— А ние заедно ли сме, Каси?

— Очаквам да си събереш багажа и да се преместиш тук още днес.

— Не съм сигурен дали е добра идеята.

— Защо? Ти вече познаваш къщата. Тя е точно копие на тази в Тексас.

Съзнателно не спомена най-голямото препятствие — несъгласието на майка й. Той също реши да го премълчи.

— Знаеш ли защо го е направил?

— Не съвсем. Предполагам, че е искал да запази живи спомените си.

— И затова, но и защото той все още ме обича — прозвуча гласът на Катрин от другата страна на прозореца, до който бяха застанали Каси и Ейнджъл.

Двамата се извърнаха към нея, за да видят как тя напуска подслушвателния си пост и се отдалечава. Ейнджъл и Каси се спогледаха и избухнаха в смях.

— Тя ми каза, че отива да си легне — каза й Ейнджъл.

— Преди да разбере какво става? Не и моята майка.

— В такъв случай сигурно е отишла да си вземе револвера?

— Повече няма защо да се тревожиш затова — усмихна му се Каси. — Ако не си забелязал, тя току-що ни даде благословията си като не каза нищо.

— Не забелязах.

— Най-накрая ще започнеш да я разбираш. Просто ти трябва известно време.

Той я притегли по-близо до себе си.

— Не можеш да си представиш колко хубаво ми звучи това.

— Кажи ми.

Сега го бе хванала натясно. Думите, които искаше да чуе, не можеха да излязат лесно от устата му.

— Не знам как се случи, но ти започна да означаваш много за мен, Каси. По дяволите, и ден не може да мине, без да си мисля за теб и да копнея да бъдеш изцяло и завинаги моя.

— Ейнджъл, да не би да ми казваш, че ме обичаш?

— Предполагам, че да. Но те предупреждавам, че няма да успееш да ме превърнеш в говедар.

Тя се засмя и го целуна.

— Не бих се и опитвала. — Но навикът й да подрежда живота на другите я накара да добави: — Нищо чудно да станеш следващият шериф на Шайен…