Винс Флин
Власт (25)

24.

Райли примигна няколко пъти, преди да отвори очи. Изстена глухо. Не знаеше къде се намира, главата я болеше нетърпимо. Когато фокусира погледа си, видя два крака, които вървяха по стълбище. Терористът я носеше на рамото си.

Опита се да обърне глава. Силна болка проряза врата й. Тя си наложи да не обръща внимание на болката. Сграбчи косата на мъжа с всичка сила и закрещя.

 

 

Рап замръзна. Писъкът беше толкова близо и бе прозвучал така внезапно! Нервите му се обтегнаха до краен предел. Той остана неподвижен няколко секунди, за да се ориентира откъде идва викът, и отново тръгна по коридора, повлякъл зад себе си Адамс. Когато стигнаха до президентската спалня, Рап бутна Адамс вътре и го насочи към тъмния дрешник. Адамс отвори тайната врата и се промъкна вътре. Рап го последва.

Милт включи фенера си.

— Господи, как издържаш на това напрежение? — хвана се за гърдите той.

Рап, чието сърце също биеше лудо, сграбчи кабела с камерата, откачи го от жилетката на Адамс и го провря под вратата.

 

 

Анна Райли стискаше с все сили китката на терориста. Обувките й се бяха изхлузили. По лицето й се стичаха сълзи. От ритника в стомаха й се гадеше.

Абу Хасан харесваше жените да се съпротивляват. За него това беше част от тръпката. Тъмнокосата се справяше по-добре от оная, с която се беше заел предишната вечер. Тя не беше опитвала да се освободи. Само ревеше. Хасан се ухили, когато зави зад ъгъла и пред него се показа вратата на президентската спалня. Най-доброто място да изнасили тази американска курва! Отвори вратата, провлачи още няколко метра след себе си Райли за косата, сетне грубо я вдигна и я хвърли на леглото. Извади от колана си нож.

— Сваляй дрехите, кучко! — кресна.

Райли се надигна. Нямаше да се предаде. По-скоро би умряла!

Терористът я удари с дръжката на ножа в слепоочието. Тя падна в безсъзнание.

Абу Хасан не губи време. Трескаво заразрязва дрехите й с ножа си. Гладката й мургава кожа го подлуди. Той прокара длан по бедрото й.

 

 

Милт Адамс гледаше втрещено екранчето на малката камера. В очите на Мич Рап се четеше неописуема омраза. Беше стиснал устни, по челото му се стичаха капки пот.

Здравият разум му казваше, че мисията е по-важна от това, което става в спалнята. Професионалистът у него му нареждаше да остане в прикритието си, да не се намесва. Да се добере до Рафик Азис, беше по-важно! Но нямаше да послуша здравия разум.

 

 

В контролната зала в Ленгли всички очи бяха обърнати към мониторите. Малката камера за наблюдение вече работеше и в контролната зала получаваха картина. Техниците с помощта на Маркъс Дюмонд успяха да изчистят изображението. На екрана се появи фигурата на мъж, застанал на вратата на стая.

— Това не е ли спалнята на президента? — попита генерал Кембъл, без да откъсва очи от монитора.

— Така изглежда — отвърна Кенеди.

Зад мъжа на прага се появи профилът на втори човек. Кенеди веднага позна Рап.

— Защо се връщат? — възкликна Кембъл.

— Не знам — отвърна Кенеди.

— Имаме звук — обади се един техник.

— Включи го на високоговорителите — каза Айрини. Отначало чуха пращене, после звукът стана по-ясен. Чу се странен шум.

— Какво, по дяволите, беше това? — попита Флъд.

— Мисля, че беше писък — изрече Кенеди.

Мониторите показаха фигурата на мъж, който влачеше след себе си жена. Всички ахнаха.

— Веднага ме свържете с Железния по радиостанцията! — викна Кенеди. Познаваше Рап. Трябваше да го спре.

 

 

Автоматът MP 10 беше оставен на земята, мястото му зае „Берета“ със заглушител. Рап стисна оръжието с ярост.

Наложи си да се успокои. Гневът не води до нищо добро.

В главата му се оформяше решение. Жената в другата стая беше дъщеря на някого. Вероятно имаше съпруг и деца… Той не можеше да позволи това да се случи!

Портативната радиостанция издаде писклив звук и зелената й лампичка замига. Адамс посегна към слушалката, но Рап го спря.

— Не отговаряй.

Адамс бавно отдръпна ръката си. Командосът се пресегна и изключи радиостанцията, сетне се изправи и извади нож.

— Какво смяташ да правиш? — облиза устни Адамс.

— Ще ида да убия оня кучи син! — отвърна Рап. — Знам, че не трябва да го правя, но ще го направя.

Адамс преглътна.

— Добре — кимна и добави: — Искаш ли да ти помогна?

— Не! Оставаш тук! Само изключи светлината и отвори вратата.

Адамс угаси светлината. Не виждаше Рап, но го чу как се промуши през тесния проход.

 

 

Анна Райли отвори очи.

Отдясно идваше светлина. Тя изви глава и видя похитителя си. Мъжът беше съблякъл ризата си и вече разкопчаваше панталоните си. Райли се опита да стане, но не успя. Кошмарът се повтаряше.

 

 

Мич Рап спря до вратата на дрешника и се ослуша. Беше затворил очи. Искаше да свикне с тъмнината. Жената плачеше, мъжът се захили. Рап отвори очи и погледна оръжията в ръцете си. Щеше да използва ножа.

Натисна бравата внимателно.

 

 

Райли ридаеше.

Мъжът се надвеси над нея. Хилеше се истерично, отвратителният му дъх я удари в лицето. Притисна я под себе си и я зашлеви грубо.

Райли се опитваше да се бори, но силите я напускаха.

 

 

Вратата се отвори бавно. Рап видя мъжа, обърнат с гръб към него, да сваля дрехите си и да се качва на леглото. Мич направи крачка напред и бързо се огледа, за да се увери, че в стаята няма и други терористи. Пристъпи безшумно, като котка.

С два скока се озова до леглото. С рязко движение сграбчи мъжа за косата и изви главата му назад. С дясната си ръка заби ножа във врата му и рязко го изтегли назад. Острието се спря в гръбначния стълб, после го преряза. Абу Хасан дори не разбра какво му се е случило.

Рап издърпа безжизненото тяло и го остави да падне на пода. Сетне прибра ножа и протегна ръка към жената.

— Не викай. Трябва да побързаме! — Жената го гледаше с безумни очи. Опита се да прикрие гърдите си с ръце. Рап издърпа чаршафа и я загърна с него.

Нямаха никакво време.

— Чуй ме! Трябва да те изведа оттук. Ще те отнеса на безопасно място. — И протегна ръце.

Райли се дръпна като уплашено кученце.

— Всеки миг може да дойдат и други — каза Мич. — Трябва да те измъкна оттук. — Наведе се и внимателно промуши ръце под треперещото тяло. После я придърпа към гърдите си и се изправи. — Всичко ще бъде наред. — Прекоси бързо стаята и влезе в дрешника. — Милт, включи осветлението — прошепна тихо. — Стаята се обля от светлина, тайната врата се отвори.

Рап внесе жената вътре и я постави на пода. Отвори раницата си и извади малка аптечка. Подаде я на Адамс.

— Дай й вода и две хапчета от тези — посочи опаковка „Тиленол“. — Аз трябва да се върна.

 

 

Раджиб Касар погледна часовника си. Наближаваше полунощ, скоро трябваше да го сменят. В стаята имаше още двама терористи и Раджиб се обърна към единия. Мъжът му кимна, че може да тръгва. Всички искаха да се възползват от тялото на онази жена.

Раджиб се засмя и три пъти разтвори длан към другаря си. Това означаваше, че ще му трябват петнайсет минути. Сетне излезе и с бърза крачка пое по коридора.

 

 

Рап затвори вратата на спалнята и погледна тялото. Нямаше смисъл да се опитва да го крие. Азис щеше да разбере, че един от хората му е изчезнал, и веднага щеше да предположи, че е убит. Трябваше да измисли нещо друго. Хрумна му една идея. Той взе ножа на терориста от купчината дрехи и вдигна тялото на леглото, като го обърна по корем.

С ножа на арабина направи няколко не много дълбоки рани в гърба му. Сетне заби ножа няколко пъти във врата и в гърдите на терориста. Кръвта попиваше в белите чаршафи. Накрая направи няколко разреза по предмишниците и по дланите на мъжа, за да изглежда, че са получени при борба.

Отстъпи крачка назад. Огледа пода около себе си, за да се увери, че няма кръв по подметките. След това отново свали трупа на пода. С всичката тази кръв по чаршафите планът му може би щеше да проработи.

 

 

Раджиб изкачи последните стъпала. Знаеше, че спалнята на президента е от лявата страна. Беше идвал тук предишната нощ. Блондинката беше хубава. Но с тази щеше да е по-добре. Беше опитала да им се противопостави. Раджиб се надяваше да не са я пребили, преди да дойде неговият ред.

Брадясалият терорист вървеше по коридора с усмивка на лицето и с автомат „Калашников“ през рамо.

 

 

Рап продължаваше да се рови в дрехите на арабина. В защитната му жилетка намери радиостанция и я приближи към ухото си. В момента не се чуваше нищо. Имаше намерение да я вземе, но това щеше да озадачи Азис, щяха да сменят честотата и щяха да се усъмнят дали жената е действала сама.

Остави радиостанцията и погледна часовника си. Откакто беше излязъл от дрешника, бяха минали четири минути и двайсет и три секунди. Изведнъж чу стъпки. Някой идваше. С един скок се озова в дрешника. След секунди вратата на спалнята се отвори.

 

 

Айрини се бе отказала да се свърже с Рап. Не сваляше очи от монитора. Всички мълчаха.

— По дяволите! Това хлапе не е на себе си! — наруши тишината Флъд.

На екраните Рап се шмугна в дрешника. Вратата на спалнята се отвори и в президентската спалня влезе мъж, облечен в камуфлажна униформа. Той замръзна на място, после се обърна рязко. Стаята се обля от силна светлина. Мъжът извади радиостанция и закрещя нещо.