Траян Първанов
Кладенец

В памет на Цонка Илиева

Насред пътя, сестро, кой ли пътник те хареса,

та под кладенеца, сестро, се наведе цяла

и порасна долу образът ти бял и весел —

разпилян от пръските по синьо огледало.

 

Смяха се наоколо и хванаха се, сестро,

твойте дни и нощи в тежкото хоро от болка.

Обич ли потърси, а в живота ни начесто

обичта е в кладенец потънала дълбоко?

 

Кой ли вятър хвърли обеците от череши

и ги разпиля небрежно в мокрите ливади

и от всичките посоки дълъг сняг валеше,

и наблизо нейде кукувица се обади…

 

Но не беше, сестро, гостенката гласовита

да ти носи ехо от потайните си вести,

че къде по зима кукувица тук ще скита

като вдън горите топлината пази, сестро?

 

Обич ли потърси, сестро, обич — ей такава,

че те люшна вчера на хорото и захласна

и те дръпна, сестро, лудо — лудо за ръкава,

докато над кладенеца си наведена опасно.