Цонка Илиева
Неизвестност

Тръгвам в цялата си беззащитност

може би към урвите на любовта.

Моя Неизвестност,

толкова ти вярвам!

Долу нейде, в края на сърцето,

ме очаква моя Змей Горянин —

толкова самотен, мрачен, необичан

и бере безмълвен

биле от очите ми.

Рани ли лекува,

обич ли без ехо

иска да магьосва във горите диви,

майчице, не зная!

Мене омагьоса!

Огънят лудее,

тича пред сърцето ми!

Моя неизвестност,

толкова ти вярвам!