Цонка Илиева
Търси ме…

В някой ден,

във някой хубав ден,

когато най-щастлив си

и безгрижен,

когато мислиш,

че не липсва нищо в живота ти,

в уютния ти дом —

ще си отида

без да разбереш.

Във първата секунда

самотата не ще ти дотежи,

че е шега ще си помислиш

и ще се засмееш.

На втората

притихналия дом

ще ти се стори

празен изведнъж,

на третата сърцето ще ти каже,

че ти наистина останал си

без мен.

В четвъртата ще почнеш

да тъгуваш.

Във петата ще искаш

покрай теб смехът ми

да позвънне в тишината.

Ще зажъднееш ей така —

във мрака

да те докосна с длани,

даже с пръсти, на шестата секунда.

Ще викнеш гальовното ми име —

от преди — във седмата,

а в осмата

от студ ще затрепериш,

защото топло е когато

има с кой и радости

и скърби да делиш.

В деветата ще чуеш стъпки леки

да прокънтят

във мрака тих,

зарадван ще затичаш

да ме срещнеш —

за първи път от толкоз дълги дни —

но мене няма да ме има.

И тогава,

в десетата,

ти, винаги обичаният,

ще тръгнеш да ме търсиш

в тъмнината.

Търси ме по земята,

сред тревите,

сред буболечките,

във въздуха и вятъра свиреп,

защото толкоз мъничка

била съм във очите ти,

в живота ти,

за теб.