Цонка Илиева
Дом

Вдигни ми къща до небето,

Майсторе!

С огнище силно —

силната ми обич.

Дърва ли сложиш —

аз със гръд ще паля,

дим избухне ли —

на скута ще го галя.

Вдигни ми къща до небето,

Майсторе!

Такава къща, че когато мина

с нозе горещи прага на душата ти —

да пламне слънце на тавана,

Майсторе,

под него да люлея синовете си.

Такава къща ми вдигни —

широка

за хубостта и радостта ми, Майсторе!

Такава къща, дето ще расте,

от обичта ни, Майсторе!