Цонка Илиева
Изповед

Нещо взех да си задавам

труднички въпроси.

Май ще трябва да повярвам —

щъркел ме е носил.

 

Уж добра съм, а пък често

думи зли изливам.

Уж врага си ненавиждам,

а ми става грижа.

 

Уж все другите осъждам,

а във мене — пъкъл.

И за всички чужди грешки

ври сърцето в мъка.

 

Даже, хващам се, че питам

где ми е сърцето:

дали вдясно или в ляво?

Ако под небето

 

има други безконтурни —

стих-обява давам:

Да ми се обадят. Сутрин

спокойна да ставам.