Цонка Илиева
Слънчева вода

На децата ми

Цял живот се връщам

в два бакъра сребърни

с руса и звънлива

галена вода.

Цял живот я нося

мойта, уловена

от росата лунна,

кръв във две ведра.

И пристъпвам, цялата,

със оная тръпка, младата:

да не я разлея

моята вода.

Мъка ли завее —

мене да отвее,

да я надживее

новата вода.

За дома ми, пълния,

туй ще е наградата:

да пристигна с трижди

слънчева вода,

да не е горчива,

да не е страхлива,

да не коленичи,

все отпред да тича.