Читателски коментари (за „Родният език свещен “ от Паула Лайт)

Любопитно е, че авторка пишеща под (предполагам) псевдонима Паула Лайт се е загрижила за чистотата на българския език.

Подведен точно от името, аз се зачудих как ли пък англоезична писателка се е задълбала в темата за „родният език свещен“. Много по Вазовски ми прозвуча, т.е. — съмнително.

Прочетох статията без прекомерно усилие. Като цяло съм съгласен с изложеното, но го намирам за напълно очевидно, безинтересно и сглобено изцяло от клишета.

Набутването на библейски ’истини’, гъза на азис, кенеди и чърчил в торбата с аргументите сигурно трябва да внесе аромат на пост-модернизъм. На мен обаче ми намирисва на лош вкус.

Подобни творби пишеха моите лишени от въображение съученички-натегачки преди двайсетина години. Разбира се, тогава поливаха отгоре обилно с червена боя.

Поредното есе на отличническо-гимназиално ниво.