Читателски коментари (за „Бяла приказка “ от Валери Петров)

Да, Георги, да.

Не допусках че изобщо бих казал нещо за „Бяла приказка“, след предишните коментари, а и след като дългогодишното ми участие в този сайт започна да изглежда като някаква сериозна отговорност, но ето че вашето мнение ме окуражи.

Така се случи че това беше първата книга, която прочетох самостоятелно скоро след като бях научил буквите. Вероятно съвсем новото първо издание през ’78-а; при това в Африка. Снегът беше нещо невиждано и великолепните илюстрации ме привлякоха към тънката книжка голям формат, която мой току-що пристигнал приятел беше донесъл със себе си (заедно с новината за наскоро излезлия филм „Междузвездни войни“).

Четох цял ден и за пръв път в живота ми времето престана да съществува, за пръв път забравих да се храня.

Вероятно още тогава съм усетил това че в тази приказка има нещо повече от това, което разбирам, макар повечето думи да ги знаех. Вероятно още тогава съм изпитал ’меланхолия’, каквото и да значи това — меланхолията процеждаща се между редовете почти като стелеща се мъгла. Блус.

Чудя се понякога, „Бяла приказка“ ли е шедьовърът на Валери Петров или превода на приказките на Киплинг. Най-вероятно е „Бяла приказка“.

Ето заради това:

…Нито звън на шейна,

преболява, нали?

Останало е в мен като ’тихият пролетен дъжд’ на Лилиев за винаги — от другата страна на екватора и меридиана — дори когато мисля и говоря дни наред на друг език…