И порастваш, и се връщаш пак към ’’Бялата приказка’’, и се намираш със все същата невинна устичка, извита в усмивка…. и разбрал защо сврачето казва Nevermore, защо онези редове не са за ’дечица или пък малки еленчета’ вдигаш глава: Все същата стая, пак същата вечер, а толкова различни.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.