Читателски коментари (за „Джейн Еър “ от Шарлот Бронте)

Искам първо да предупредя, че мнението ми ще съдържа СПОЙЛЕРИ. Така че ако не сте довършили книгата, ви съветвам да го подминете. Все пак ще се постарая да ги сведа до минимум.

„Джейн Еър“ е един великолепен роман. Думите не са достатъчни, за да опиша колко дълбоко и силно ме трогна тази история. Много силна, романтична, съдържателна. И на тези, които подхождат с предупреждение към любовните романи, ще кажа, че трябва да дадат шанс на този. Все пак, не напразно е класика, така че ако се тревожите, че ще в него ще има нещо елементарно и сладникаво, недейте. Книгата е невероятна и абсолютно разтърсваща.

Джейн определено е героиня, към която е невъзможно да НЕ се привържеш. Обикнах я още от първата глава. Смела, благородна, интелигентна и много непокорна, абсолютно непримирима към чуждата злоба. Намирам я за наистина вдъхновяваща, Но въпреки тези качества и обичта ми към нея, тя съвсем не е абсолютно съвършена, както става ясно с прогресирането на историята, В определени аспекти Джейн вижда нещата доста опростено и само в черно и бяло, което я принуждава на нарани ужасно както себе си, така и любимия си. Известно време й бях изключително ядосана и никак не разбирах постъпката й. Надявах се, че накрая те не просто ще се съберат, но и тя ще осъзнае колко безмислена е била тя. Жалко, че това не се случи. Разбирам желанието й да не нарушава закона, но всяко правило си има изключение. В случая от спазването му не печелеше никой и от нарушаването му нямаше да пострада никой. И въпреки това тя се придържа ревностно към него Вие сами ще прецените дали и доколко е била права.

Освен Едуард Рочестър и Джейн Еър, историята ни разказва за съдбите и на други герои, макар и не толкова централни. Сейнт Джон Ривърс беше особено интересен. Неговите суровост, студенина и фанатизъм, силно критикувани от самата Джейн, бяха тези, които бяха катализатор за нея. Неговият непрестанен опит да й ги наложи в крайна сметка я подтикнаха да действа и да поправи това, което бе причинила. Разбира се, стана ми мъчно, когато научих, че както се очакваше, той умира млад след много тежък живот. Въпреки посочените недостаъци, посвоему той също е изключително чистосърдечен, интелигентен, благороден и отдаден страстно на своята мисия, която в крайна сметка довежда до смъртта му. Неговата пълна убеденост, че щастието му няма значение и единственото важно нещо е да служи на Бога и околните го унищожават.

Но за щастие, най-важните герои получиха своя щастлив край и аз искрено се зарадвах, когато разбрах, че те дори имат дете, а да не говорим за оздравяването на Едуард. :)

В никакъв случай не пропускайте тази книга. Ако има такава, която може да ви разплаче, това е тя. Казвам го в положиителен смисъл.