Читателски коментари (за „Да убиеш присмехулник “ от Харпър Ли)

Прекрасна книга! Стилът е образен и лек, а повествованието тече живо и увлекателно. За това допринасят и многобройните диалози, които звучат толкова естествено — нещо, което много ценя в една художествена книга. В това отношение „Да убиеш присмехулник“ може да служи като учебник по увлекателно писане. Сюжетът обаче наистина е предсказуем и малко плосък, което е и основната слабост на книгата, но пък южняшката атмосфера, поднесена толкова хумористично въпреки сериозната тема напълно изкупва този грях. Без грам угризение бих поставил тази книга редом до „Спасителят в ръжта“, за който в общи линии може да се каже същото.

Всъщност пиша този коментар, защото по-горе видях някои хора да твърдят, че детско-юношеската литература някак стояла по-долу от „сериозната“ литература, и това искрено ме ядоса. Едни от най-прекрасните и мъдри книги, които съм чел и които са оказали най-голямо влияние в живота ми, са именно детско-юношески. И много пъти съм си мислил, че дори днес, когато вече не съм дете, нито юноша, по-голяма полза бих имал от това да препрочета „Пипи Дългото чорапче“, отколкото да троша главата си над писанията на Камю, Хесе или Маркес, да ме прощават почитателите им…