Венедикт Ерофеев
Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ (1) (Трагедия в пет действия)

Първо действие (същото се явява пролог)

ДОКТОРЪТ

Болният, как се казвате?

ГУРЕВИЧ

Гуревич.

ДОКТОРЪТ

Гуревич значи. Ами как ще ни докажете, че сте Гуревич, а не… Имате ли някакви документи?

ГУРЕВИЧ

Никакви документи, не ги обичам. Рьоне Декарт казваше, че…

ДОКТОРЪТ (оправя си очилата)

Трите имена?

ГУРЕВИЧ

Чии? На Декарт ли?

ДОКТОРЪТ

Не-не. Вашите три имена!…

ГУРЕВИЧ

Лев Исакович Гуревич.

ДОКТОРЪТ (под очилата, на очилатата Люси)

Отбележете.

ЛЮСИ

Кое да отбележа, прощавайте?

ДОКТОРЪТ

Всичко! Всичко отбележете!… Родителите ви живи ли са?…

ГУРЕВИЧ

Живи.

ДОКТОРЪТ

Интересно, как се казват?

ГУРЕВИЧ

Исак Гуревич. Мама е Розалия Павловна…

ДОКТОРЪТ

И тя ли е Гуревич?

ГУРЕВИЧ

Да. Но е рускиня.

ДОКТОРЪТ

И кого обичате повече, майка си или татко си? Това съвсем не е без значение за медицината.

ГУРЕВИЧ

Татко повече все пак. Когато преплувахме заедно Дарданелите…

ДОКТОРЪТ (на очилатата Люси)

Отбележете си. Обича повече баща си евреин, а не майката, която е рускиня… Ами къде сте тръгнали чак към Дарданелите? Ако не ме лъжат знанията ми по география, те още не са наша територия…

ГУРЕВИЧ

Е, то зависи. Всички територии са наши. По-точно, ще бъдат.

ДОКТОРЪТ

А… тези Дарданели много ли са широки?

ГУРЕВИЧ

Няколко Босфора.

ДОКТОРЪТ

Вие разстоянието в босфори ли го измервате? Имате късмет, в стаята ви лежи човек, който измерва времето със столчета и шкафчета. Ще си паснете. И какво е значи Босфор?

ГУРЕВИЧ

Страшно е просто. Дори вие ще го разберете. Като излизам сутрин от къщи и тръгвам за пиячка, пътят ми до магазина е точно шестстотин и седемдесет крачки — а според Брокхауз^[1] това е точната ширина на Босфора.

ДОКТОРЪТ

Дотук всичко е ясно. И често ли се разхождате така?

ГУРЕВИЧ

Различно. Някои ходят по-често. Но аз, за разлика от тях, не се перча и не се натягам. Само когато съм тъжен…

ДОКТОРЪТ

А с какви средства сте… всеки ден сте минавали този ваш Босфор? Много е важно.

ГУРЕВИЧ

Ами то на мен ми е все тая какво ще работя — в масовата сеитба на елда и просо… или обратното… Сега съм в едни домашни потреби, хамалче.

ДОКТОРЪТ

И колко ви плащат?

ГУРЕВИЧ

Плащат ми точно колкото сметне за нужно милата ми Родина. Но ако ми се стори малко и да речем, се нацупя, пък Родината ме настигне и рече: „Не ти ли стига, Льова? Не щеш ли още, а?“ ще кажа: „Всичко е окей, Родино, разкарай се, я си виж голия задник.“

ДОКТОРЪТ (от авантажни съображения)

Разбрах, че сте предимно свободен мореплавател, а не хамалин в домашни потреби. Станете. Петите събрани. Стиснете очи. Ръцете напред.

ГУРЕВИЧ (прави, което искат от него)

Може ли да седна?

ДОКТОРЪТ

Може, може. Достатъчно. По принцип всичко вече ни е ясно… Апропо, коя дата сме днес? Коя година? Кой месец?

ГУРЕВИЧ

Има ли значение?… Пък и за Русия това са дребни неща — дни, хилядолетия…

ДОКТОРЪТ

Ясно. Кажете сега: имате ли някакви видения, илюзии, химери, чувате ли отвъдни гласове?…

ГУРЕВИЧ

Виж, тук не мога да ви помогна — нямам. Но…

ДОКТОРЪТ

Какво „но“ все пак?…

ГУРЕВИЧ

Ами за химерите… Защо например трябваше да обиколя целия свят, да прекося всички куенлуни и да изкача всички върхове на Кон Тики, за да разбера, че в Архангелск амбалажът се връща на улица „Роза Люксембург“ — само за това ли?!

ДОКТОРЪТ

Други странности?

ГУРЕВИЧ

Безброй. Например когато желая в небето да има само Воловари. И никакви други съзвездия. И да ми отнемат нещо под тези Воловари нещо съществено, но не и най-милото ми.

(Продължава.) Обаче какво ме е еня за Воловарите и Плеядите-друга чудатост имам напоследък:

забелязах, че като си вдигна левия крак, не мога да вдигна и десния. Споделих недоумението си с княз Голицин…

… Та пихме с него, пихме, пихме… да ни се избистрят мозъците. И го питам шепнешком — да не пречим, нали, то всъщност на кого да пречим, сами бяхме… и го питам значи шепнешком, та да не пречим на хората: защо часовникът ми върви на обратно. Пък той ме гледа едно така, после часовника, и ми вика: „Бе така като те гледам, не ти личи; и да си пил — не си пил… ама и моят тръгна на обратно.“

ДОКТОРЪТ

Пиенето ви вреди, Лев Исакич…

ГУРЕВИЧ

Че аз ли не го знам? Сега да ми го казвате — все едно да кажете на венецианския мавър, потресен от току-що извършеното, че натискът върху дихателната тръба и трахеята предизвиква паралич на дихателния център поради асфиксия.

ДОКТОРЪТ

Добре, мисля че… С княз Голицин значи… Ами с виконти, с графове и маркизи не сте ли къркали?…

ГУРЕВИЧ

Има си хас. Обажда ми се например граф Толстой…

ДОКТОРЪТ

Лев Толстой?

ГУРЕВИЧ

Защо пък винаги Лев? Щом е граф — винаги Лев! И аз съм Лев, обаче изобщо не съм граф. Обажда, ми се на Лев правнук му и ми казва, че е строил две шишенца джинджифилова, ама мезето му било кът — само два вица за Чапаев…

ДОКТОРЪТ

Далеч ли живее този граф Толстой?

ГУРЕВИЧ

Съвсем близо. Слизате на метро „Новокузнецка“ и оттам е две крачки. Ако не сте пили наскоро джинджифилова…

ДОКТОРЪТ

А с Жозеф дьо Местър как сте? С виконт дьо Бражелон? Бихте ли ги поканили на някоя пейка да му пийнете… как го казахте… едно шишенце?

ГУРЕВИЧ

Разбира се. Обаче до пейката да има чашкодрян. И анемони няма да е лошо… Само че нали разправят, че всички били емигрирали…

ДОКТОРЪТ

Анемоните?

ГУРЕВИЧ

То те само да бяха. Ами бражелоните, жозефите, кактусите? Всичките бягат. И защо? Къде? На мен например много си ми харесра тука. Едно-едничко не обичам-преследването зарад скитничество. И… неуважението към Словото. Всичко друго…

ДОКТОРЪТ (пълномощническият му тон става организационен)

Ами ако Родината ни я връхлети беда? Всички знаем, че враговете ни искат само едно: да ни дестабилизират, а после вече съвсем… Нали ме разбирате? Говорим сериозно. (На Тамарочка.) Колко народа, националности и племена имаме в Русия?

ТАМАРОЧКА

Да не съм ги пасла… Към петстотин ще дойдат сигурно.

ДОКТОРЪТ

Видяхте ли — петстотин. Как според вас, болният, ако стане нещо — пред лицето на врага, — кое племе ще е най-ненадеждно? Вие сте образован човек, разбирате от чашкодрян и анемони и знаете, че, кой знае защо, те бягат от нас… Но идва бурята — на чия страна сте, Лев Исакович?

ГУРЕВИЧ

По принцип съм враг на всички войни. Войната разлага войниците, нарушава строя и съсипва униформите. Великият княз Константин Павлович… Всъщност няма значение. Щом Родината ми стъпи на ръба на катастрофата…

ДОКТОРЪТ (на Люси)

И това запишете.

ГУРЕВИЧ

Щом Родината ми стъпи на ръба на катастрофата и каже: „Льова! Стига си пил, стани и излез от небитието, аз…“

ДОКТОРЪТ

Тъкмо навреме, Наталия Алексеевна.

НАТАЛИ

Нов ли имаме?… Гуревич?!… Сто години не съм те виждала…

ДОКТОРЪТ

Всъщност вече свършваме разговора с болния. Не го разсейвайте, Наталия Алексеевна, и без лични неща… Остана ни да изясним само няколко момента — и при другите…

ГУРЕВИЧ (продължава, въодушевен от присъствието на Натали)

Говорехме за Родината и катастрофата. Значи аз обичам Русия, тя е една шеста от душата ми. Сега вече май малко повечко…

Всеки нормален съветски гражданин трябва да е безстрашен воин, също както всяка нормална пикня трябва да е светлошафранена. (Цитира вдъхновено Херасков.)

„Готови сме да браним отечество любезно

и цялата вселена ще Сразим.“

Обаче ме възпира само едно съображение: за такава Родина, такава Родина аз, пропадналата нравствено мърша, просто не съм достоен да се бия.

ДОКТОРЪТ

Е, защо така? Ние ще ви поизлекуваме… и…

ГУРЕВИЧ

Какво като ме поизлекувате?… Че аз изобщо не мога да различа танк от танк и къде отива. Готов съм да се хвърля под всеки танк, разбира се, било с връзка гранати, било без тях дори…

ДОКТОРЪТ

Защо без тях?

ГУРЕВИЧ

Врагът хвръква във въздуха дори когато се хвърлят под него без нищо… Един съвет: четете повечко. Е, пък ако наблизо няма никакъв танк, ще се намери поне амбразура, да-да. Няма значение чия. И аз, без да се бавя, се хвърлям с гърди — и лягам отгоре й. И лежа, докато аленият ни стяг не заплющи над Капитолия.

ДОКТОРЪТ

Мисля, че достатъчно се правихте на шут. Тук шутове с лопата да ги ринеш, още днес ще се убедите. Как оценявате общото си състояние? Или сте сигурен, че разумът ви не е увреден?

ГУРЕВИЧ (докато досадният доктор тропа с пръсти по бюрото)

А вашият?

ДОКТОРЪТ (жлъчно)

Помолих ви да отговаряте само на въпросите ми. Аз ще ви отговарям, когато се излекувате напълно. Значи как е общото ви състояние според вас?

ГУРЕВИЧ

Затруднявам се да отговоря… Много странно чувство… къмнищонеразположеност… отнищоневълнуваемост… Все едно си сгоден… ама с коя, кога, защо — не е ясно… Все едно че си окупиран, и то окупиран по закон, според договор за крепка дружба и взаимопомощ, обаче все пак окупиран… и една такава… занищоужнезагриженост, но и отнищонестрадаемост… С две думи, цял си в благодат — и все пак изобщо не си в нея — като в утробата на мащеха… Аплодисменти.

ДОКТОРЪТ

Само ви се струва, че не се изразявате ясно. Грешите. Ще ви ги избием от главата тия шегички. Вярвам, че въпреки голямата си склонност към цинизъм и фанфаронщина, вие уважавате медицината ни и няма да буйствувате в болницата.

ГУРЕВИЧ (хвърля поглед към Натали, която оправя бялата си престилка)

Баща ми казваше отдавна: „Лев, ще порастеш, ще станеш бонвиван!“

Не станах. И от младини до днес си имам навик: винаги да слушам, ако си заслужава. Да, родих се със риза-ала усмирителна. А колкото до…

ДОКТОРЪТ (мръщи се, прекъсва го)

Мисля, че вече ви молих да не се правите на палячо. Не сте на сцена, а в болница… Говорете като хората, без тия… тия…

НАТАЛИ (подсказва)

…шекспировски ямбове…

ДОКТОРЪТ

Точно така, без ямбове, бездруго са ни бръмнали главите…

ГУРЕВИЧ

Добре, няма вече… питахте за медицината ни, дали я уважавам. Уважавам е прекалено досадна дума, така си е… и патрава…

Но аз — но аз съм влюбен в нея — при това

без подигравки и без никакви гримаси,

във вечния й полет и падение,

във всичките й напъни целебни

да излекува тялото, душата,

във Първенството й Вселенско, ще рече,

и в Разума негаснещ, и в очите,

в опашката й, в гривата, в устата

и в…

ДОКТОРЪТ

Е де, е де, е де, стига вече, болният. Тук е за глупендери, не ни се правете на голям циник… Можете ли да ни кажете точно кога бяхте при нас последния път?

ГУРЕВИЧ

Разбира се. Само че, нали разбирате, аз измервам времето малко по-различно. Не с фаренхайти естествено, нито с шкафчета или реомюри. И все пак мъничко по-различно… За мен например е важно какво разстояние отделя този ден от есенното равноденствие или, да речем… от лятното суратовъртене… или от някоя друга тъпотия. Посоката на ветровете например. Защото ние — повечето от нас изобщо си нямаме представа: ако вятърът е североизточен, накъде всъщност духа: от североизток или на североизток, хич не ни пука. А пък микенският цар Агамемнон е пъхнал под жертвения нож любимата си по-малка дъщеричка Ифигения само и само вятърът да е точно североизточен…

ДОКТОРЪТ (забелязва, че болният се вълнува, и прави знак на другите)

Да… но вие се отклонихте от зададения въпрос, вятърът ви отнесе.

Та кога ви докараха тук последния път?

ГУРЕВИЧ

Не помня… не помня точно… Помня само, че същия ден шейхът на Кувейт Абдалах ас Салем ас Сабах узакони новото правителство начело с принца наследник Сабах ас Салем ас Сабах… осемдесет и четири дни от лятното слънцестоене… Да, да, ще бъда съвсем точен: същия ден стана едно събитие, което се запечати в паметта на милиони хора: празните шишета, които дотогава струваха по дванайсет или по седемнайсет копейки — според обема — в същия ден станаха по двайсет всичките.

ДОКТОРЪТ (обуздава с поглед кикота на сестрите)

Според вас значи в историята на съветска Русия през последните пет години няма по-забележително събитие?

ГУРЕВИЧ

Ами май няма… Не си спомням… Няма.

ДОКТОРЪТ

Видяхте ли, и паметта ви почва да ви изневерява, и не само тя. Миналия път диагнозата ви беше „остра алкохолна интоксикация, граничеща с полиневрит“ Сега ще е по-сложно. Ще полежите половин годинка…

ГУРЕВИЧ (скача; скачат и другите)

Половин годинка?

ДОКТОРЪТ

Какво толкова се чудите? Имате чудесно изявен синдром. Между нас казано, отскоро хоспитализираме дори ония, при които — на пръв поглед — не се проявяват никакви симптоми на психично разстройство. Не бива да забравяме обаче, че този вид болни са способни на неволна или добре обмислена дисимулация. Подобни личности през целия си живот по принцип не извършват никакви антисоциални постъпки, никакви престъпни деяния, в действията им не се наблюдава ни най-малък намек за нервна неуравновесеност. Но те са опасни именно заради това — и трябва да ги лекуваме. Дори само защото вътрешно не са склонни към социална адаптация…

ГУРЕВИЧ (възторжено)

Само така!…

Но влюбен съм все пак

в лечбния напредък и в триумфа

на бодрата му крачка — храчка

в очите на стъписаните континенти.

Нахална, самоцелна медицино —

в опашката, и в гривата, и в…

ДОКТОРЪТ (титулованият му глас става властен)

Мисля, че вече се разбрахме за тия ямбове, болният. Аз имам достатъчно опит, обещавам ви — само след седмица процедури ще ги забравите. И сарказмите си също. А след още две седмици ще проговорите на човешки език и за човешки неща. Поет ли си падате?

ГУРЕВИЧ

И от това ли лекувате?

ДОКТОРЪТ

Е, защо така?… И на кого подражавате? Кой е любимецът ви?

ГУРЕВИЧ

Мартинов естествено…

ДОКТОРЪТ

Леонид Мартинов ли?

ГУРЕВИЧ

О, не — Николай Мартинов. И Жорж Дантес.

НАТАЛИ (възползва се от общото оживление)

Значи вече подражаваш на Дантес, Льова?

ГУРЕВИЧ

Не-не, по-рано си имах свой стил, но се скапах. Допреди месец прасках по десет стихотворения на ден — и по принцип девет парчета бяха незабравими, пет-шест епохални, а две-три-безсмъртни… Но вече не. Вече реших да импровизирам в стил Николай Алексеевич Некрасов. Искате ли за социалистическото съревнование?… Или не може?…

ДОКТОРЪТ

Защо да не може? Нали социалистическото съревнование е…

ГУРЕВИЧ

Съвсем накратко. Седмина селяни се срещат и спорят: колко яйца може да се изкарат от всяка кокошка носачка. Естествено, хората от районния център и петлите не подозират нищо. Обстановка: зелена силажна маса, свине майки, байрачета — и селяците спорят:

Роман твърди: стосемдесе.

Демян твърди: стоосемдесе.

Лука твърди: петстотин.

Две хиляди стосемдесе,

казаха братя Губини,

Иван и Митродор.

Пахом с очи наведени

напряга ум край другите:

стотрийседнахилядичетиристотиничетиринайсе.

А Пров мълви: мильон.

Да продължа, а?

ДОКТОРЪТ (ръкомаха)

Не-не, няма нужда… Борис Анатолиевич, Наталия Алексеевна, заведете, ако обичате, болния в четвърта стая. И веднага в банята. (На Гуревич.) Надявам се… още нямате хидрофобия?

ГУРЕВИЧ

Не съм забелязал. Обаче имам цял куп кървави асоциации, свързани с баните. Същият микенски цар Агамемнон, за когото вече ви споменах — нали като се връща от Пергам, го колят в банята със сатър! А пък великият революционен трибун Марат…

ЛЮСИ (не го слуша, на доктора)

Ама защо в четвърта? Там са ония вмирисани тиквеници… Ще закърнее там, ще го налегнат суицидни мисли. По-добре в трета, ако ме питате. Там са Прохоров и Ерьомин, там ще му свият сармите.

ДОКТОРЪТ

„Суицидни мисли“ казвате… (На Гуревич.) Последен въпрос. Изпитвали ли сте някога желание, дори най-съкровено, да се самоунищожите… или някого от близките си?… Защото четвърта стая не ви е трета, от време на време трябва да сме нащрек…

ГУРЕВИЧ

Ако ще говорим честно — вече отнех живота на едного: бях на… не помня на колко години, малък бях, но историята стана три дни преди новолуние… Тогава най-много мразех плешивия си вуйчо — той обожаваше Лазар Каганович, мръсни вицове и пилешки бульон. И едно русо приятелче, Едик, ми донесе отрова, каза, че нямала грешка и че била бавнодействуваща. Изсипах му я в бульона — и не можете да си представите! — умря в страшни мъки точно след двайсет и шест години…

ДОКТОРЪТ

Мда… Я го зарежете тоя вуйчо… Ами вие самият никога ли не сте мислили да се самоубиете?

ГУРЕВИЧ

О, да, завчера, когато беше Потопът…

ДОКТОРЪТ

Вселенският ли?

ГУРЕВИЧ

Ами, вселенски. Почна от ония дъждове в Орехово-Зуево… Напоследък в Русия се заредиха странни локални катастрофи-до Кострома посред бял ден се възнасят кърмачета, булдозери и така нататък. И никой не се учудва на тия фокуси. Същото горе-долу стана и в Орехово-Зуево: седем дни и седем нощи пра дъжд, без милост и почивка, и земята земна изчезна ведно с небесата небесни.

ДОКТОРЪТ

За какъв дявол сте ходили в Орехово-Зуево?!… Нали сте хамалин в домашни потреби в столицата?

ГУРЕВИЧ

О, тъжно е да си хамалин — до живот!

Наложи се да припечелвам и в прованса:

ту конформист, ту пак нонконформист,

ту узурпатор. И антропофаг

на щата на японски шпионин

към института за Всемирен лед…

С две думи, когато стихията връхлетя града, се случих в една ладия заедно с дузина безстрашни гребци аборигени. И никого и нищо нямаше върху вълните-само ние… Та-не помня точно кой ден плувахме и колко нощи имаше до равноденствието — водата взе да спада и отдолу се показа острието на кулата на градския комсомолски комитет… Акостирахме. Но с какво зрелище се сблъскахме: опустошени сърца, вопли от порутените сгради… Реших да се самоубия, да се хвърля върху острието на комсомола…

Само секунда, приятели!…И в мига, когато гръклянът ми беше над острието на комсомола, а острието на комсомола — под гръкляна ми, в този миг един от приятелите ми гребци, просто за да ме развесели и да ме изтръгне от душевния ми мрак, ми каза гатанка: „Две прасета минават за един час осем километра. Колко прасета ще минат един километър за един час?“ И точно тогава разбрах, че обезумявам. Така че ето ме при вас. (Става от стола.)

И оттогава всичко ми е като мъгла… нахт унц небел^[2]… всичко обърках, телета, прасета, Мамаев курган, Малахов курган^[3]…

НАТАЛИ

Май ти се зави свят, Льова? Хайде сега полекичка.

Ей сегичка ще ти мине, ще те сложим да си легнеш…

ГУРЕВИЧ (върви покорно)

Обаче, кой знае защо, обърках всичко, всичко се смеси, прасета, телета… Хенри Форд и Ърнест Ръдърфорд… Рембранд и Вили Бранд.

ДОКТОРЪТ (след тях)

В трета стая. Гликоза, пирацетам.

ГУРЕВИЧ (излиза с двамата, гласът му глъхне) Ъптон Синклер и Синклер Луис, Синклер Луис и Луис Карол, Вера Марецка и Мая Плисецка… Жак Офенбах и Лудвиг Фойербах… (заглъхва съвсем)… Виктор Боков и Владимир Набоков… Енрико Карузо и Робинзон Крузо.