Идеята е добра. Стилът прилича на Артър Кларк, но … не е Артър Кларк. За съжаление, въпреки обема си, романът може да послужи по-скоро за въведение в една сериозна и огромна творба, отколкото да претендира за някаква степен на завършеност. Има поне 5–6 момента, от които могат да тръгнат чудесни сюжетни линии, но з амоя изненада, произведението свърши абсолютно неочаквано. Последните 100-на страници са бележки на автора и не са част от романа. Силно съм раздвоен, затова няма да го оценя, тъй като написаното е превъзходно, но незавършено. Все едно да Ви попитат „как беше вечерята“, а вие да сте още на предястието.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.