Майн Рид
Борци за свобода (6)

VI

Едно от най-забележителните здания в Мексико е Акордадският затвор. Рядко се случва чужденец, минал през Мексико, да не го посети и да не изпита чувство на тъга й отвращение. Обаче в нито един затвор на света няма толкова разнородни престъпници и толкова различни престъпления.

Килиите (това здание някога е било манастир) са препълнени с крадци, фалшификатори, разбойници, убийци. В това ужасно общество попаднаха нашите двама пленници.

Едничката утеха на Крис Рок и Керней бе надеждата, че ще ги затворят заедно в една килия, но тази надежда не се осъществи напълно, тъй като трябваше да търпят присъствието на други двама затворници.

Освен тексаски затворници имаше и мексиканци. Един от тях в друга обстановка би имал твърде порядъчен вид; макар със скъсана и мръсна дреха, все пак той приличаше на човек с добро възпитание и от знатен род.

Пленничеството лишава лъва от свободата, но не може да го унизи, така бе и с този затворник. Лицето му, пълно с решителност, изразяваше доброта и ласка, отразени в големите му черни очи; цветът на лице то бе жълтомаслинен, като у мексиканец с най-чиста кръв, брадата и мустаците — черни като смола, а косите се спускаха на кичури върху раменете му.

Човекът изведнъж се понрави на Крис Рок, който не промени мнението си за него даже когато узна, че той е крадец, като допущаше, че в Мексико крадецът може да бъде относително честен човек. Кражбата изглеждаше по-малко достойна за порицаване в страна, където самите съдии могат да бъдат крадци. Като изключим неговата вина, никой в Акордада не знаеше миналото му. При това той неотдавна бе попаднал в затвора и предпочиташе да прекарва в килията си, отколкото да участва в грубите игри на затворниците. При все това името му стана известно и тогава някои си спомниха, че той бе началник на една шайка салтеадори (мексикански разбойници).

Четвъртият обитател на килията бе пълна противоположност на Руперто Ривас, който, макар облечен с груби дрехи, запазваше горд и благороден вид. А Ел Сорильо, когото другарите му наричаха Малката лисица, бе олицетворение на низост и грубост, и при това бе физически изрод, истински Квазимодо. Тези двама души, тъй различни помежду си, бяха приковани един за друг до пристигането на Крис Рок и Керней. Началникът на затвора заповяда да ги разделят, като прикова джуджето с тексаския великан, а Керней с Руперто Ривас.

От всички обитатели на Акордада Крис Рок се чувстваше най-зле. Неговото сърце, всякога отзивчиво, не би останало равнодушно и към прикования с него другар, ако нравственото уродство на този човек не превишаваше физическото. Тексасецът научи, че джуджето, с което бе принуден да живее ден и нощ, бе извършило: подло убийство като отровило своята жертва.

Тази близост пораждаше такова отвращение у Крис Рок, че отначало го обхващаше ярост, скърцаше със зъби, тропаше с крака, като че искаше да смачка и превърне в прах отвратителния изрод.

През първите дни арестантите непрестанно се учудваха защо са подложени на такова наказание, което вероятно беше следствие на лична мъст; никой от другите мирски пленници не беше тъй унижен, всички бяха оковани заедно, а не с мексикански престъпници. А защо за тях направиха изключение? Въпреки всичко те не успяха да си обяснят причината. Известно бе, че Крис Рок и Керней взеха дейно участие в бунта в Ел Саладо, но не бяха само те единствените участници; с никой друг не постъпиха така, както с тях.

Освен че ги приковаха с престъпници, с тях се отнасяха и доста грубо; даваха им лоша храна и по-малко количество, отколкото на другите; понякога надзирателят се гавреше и им се присмиваше. При влизането на Крис Рок и Керней в затвора началникът се отнесе тъй грубо с двамата, че и надзирателят си позволи да следва неговия пример. При все това Флоранс Керней и Крис Рок разбраха най-сетне каква е работата, когато на третия ден от затварянето им видяха пред вратата на своята килия фигурата на Карлос Сантандер!