Дамян Дамянов
Почти молитва

Не ме ли обичаш ти, Господи,

та все ми затръшваш врати?

Зъл си! Злопаметен! Просто ти

и тоя път си отмъсти,

задето ругах те и хулих те,

задето, не вярвайки в теб,

ти пращах проклятия. Чу ли ги,

боже, дъртако свиреп?

Чул си ги, явно, защото пак

ме върна на долния свят

и пак се събудих във клопката

на ада му, страшно богат

на мъки, на гаври, на робство и…

…Загледан във твоя син свод,

проклинам те без неудобство аз:

„Що за любов, Боже, Господи…

да ме наказваш с Живот!“