Дамян Дамянов
Махмурлук

На Васил Сотиров

Снощи много яко се напих.

Както казват — чак до козирката!

„Главо, ти ми пречиш — промълвих. —

Свалям те за малко…“

                И нататък

стана ясно: ясен хоризонт,

нищо че на свещ го наблюдавах,

ясен хялб, преглъщан с тъмен стон,

ясен ум, макар и помрачняващ…

Ясно бъдеще пред мен, макар,

заизкачвайки му стръмнината,

да се стрепнах в острия му старт,

та… си понамерих пак главата.

И дочух как, бог да я прости,

мама от отвъд ми се обади:

„С глътката внимавай, синко, ти!

В тъмното й можеш да пропаднеш…“

Кой да слуша!

                И без капка свян

викнах я: „Ела да ти налея!

Мъчно ми е, не че съм пиян,

а че утре пак ще изтрезнея!“