Дамян Дамянов
След толкоз дни черни и нощи…

След толкоз дни черни и нощи, до бяло

нагряти от мъка, която жежи,

аз идвам от ада — главня изгоряла,

запален вик, стенещ гняв: „Още съм жив!“

И още ме има! И още съм тука —

напук на душмани, на тъмни души,

на камък не джама — душата ми пукнал

със дупка несрастваща… Още съм жив!

Още по тази земя грешна щъкам

с товара си, който от мен по-тежи,

под който издъхвам, додето го мъкна,

но който с гласа ми пей: „Още съм жив!“

Не сте ме убили, нещастници празни!

Не сте ме сразили с одумки-лъжи!

Ще съществувам и ще ви лазя

по нервите тънки: „Още съм жив!“

Ще идвам в съня ви — вампир — да ви стряскам!

…Не дойда ли някоя нощ, онемял,

не ви ли събудя с юмрук (или с ласка!),

елате при мен със разплакани маски

да проверите дали съм умрял.