Таньо Танев
Ученик на стария джедай (4)

ЗОВА НА СИЛАТА

Дарт Клин знаеше, че използването на кристала при обучението на Лун рано или късно щеше да доведе някой рицар-джедай. Страхуваше се от този момент, защото бе много вероятно да дойде стар враг или млад разбойник — все едно. Щеше да го убие или да ги убие и двамата. Хората които владееха силата се привличаха. Дори да отстрани първия ще дойдат още. Въпреки това желанието да обучиш ученик през всичките векове е било по-силно от всичко.

Пробуди се посред нощ и усети нечие присъствие. След толкова години бездействие за да не издаде присъствието, нарушено единствено от находката на Лун, му се стори приятно. В близост Силата се вплиташе и той почувства прилива и. Дойде време.

Сутринта разгледа списъка на новите гости на хотела. Никое име не му говореше нищо. Или се е представил под чуждо име или бе новоизлюпен. Превъртя възможните комбинации. От необучен, но роден със силата до стар джедай. За необучен бе твърде силен. Поръча чай от клеор и зачака в раздвижването да види новите лица.

Лицето което го интересуваше се появи зад него. Обърна се рязко и въпреки, че бе видял много се учуди безкрайно. Една муцуна на плъх го гледаше. Шестдесет килограмов плъх без опашка с плавателна ципа и на шестте си крака. Янгул! Такъв джедай не беше виждал! Дарт Клин постави ръка на светлинния меч и без да го изтърва от очи кимна.

Янгула отстрани три от крайниците си от тялото и също кимна. Както му е реда зачака по-стария да го заговори.

— „СилаДаЕСтебКлинСъмАзМирИСтаростСъм“.

— „СилаДаЕСТебКлинКъркМархСъмАзНеЧулПодвизиТи“.

— „АзНеЧулТиСилаСъбираСилни?Тук“.

— Пристигнахр тукр вчера. Товар за малъкр корабр търся.

— Говориш добре като човек! Този хотел е далеч от бизнеса. Тук трудно ще намериш товар.

— Ти си товара Клинр.

Ръката на Дарт Клин стисна здраво светлинния меч.

— Стар съм за далечни пътувания Кърк. Върни се сам и ме остави да си доживея старините.

— Изпратиха ме да открия и взема. По добре ела. Не бъдешр пленникр, а гостр.

— На кого? Кои те изпрати?

— Човекр.

— Как му е името?

— Учителр.

— Кажи на Учител, че съм стар и умирам. По добре да не вижда тъжния край на един стар джедай. Силата да е с него.

— Три дни ще моля.

— А след три дни?

— Ще изпълня мисията си.

— Ще ти бъде трудно.

— Няма лесни мисии.

— Кажи на учителя си кой съм и колко съм стар, той сам ще се откаже да ме взема.

— Като разбере сигурно ще се откаже. Ще бъда тукр да моля три дни.

За Дарт Клин това бе добра новина. Учителя беше далеч.

— Защо си дошъл толкова далеч от своите светове?

— Джедайте са рядкостр и търся ученикр.

Дарт Клин се засмя искренно. После се сепна. Той търсеше Лун.

— Как стигна до тук?

— Вземахр товар и силата ме водеше.

— Не си дошъл тук специално за мен?

— Силата ме водеше.

— Твоя Учител кога те прати?

— Преди да срещне нов човекр. Джедаите са винаги учителр и ученикр.

— Кой победи?

— Не знамр. Не се върна и не каза къде отива. Знаеше, че няма да се върне и ме освободи. Предстои ми велика борба. Учителр каза да започна само с ученикр.

— Обучен ли си докрай? Истински джедай ли си?

Сега Кърк стисна светлинния меч.

— Ще моля три дни. Можеш да ме изпиташ и по-рано!

— Прости ми Кърк Марх. Не те познавам. Не знам кой те е учил.

— Човекр! Учителр!

— Аз също съм човек и учител. Разбираш ли Кърк Марх?

— …!

— Погостувай ни Кърк Марх. Нека се опознаем.

— Три дни, Клин и вземамр ученикр ср тебе или презр тебе!

Сега Дарт Клин се увери, че наистина е обучен. Поеха заедно нагоре. Каква ли велика борба водеше Янгула? Със сигурност нямаше лесно да се откаже от намерението си да вземе Лун за ученик. Едва ли обаче Лун щеше да иска.

— Кърк Марх, кажи какви подвизи е направил твоя учител!

— Защитаваше нашия свят от разбойници. Не беше воинр, наср направи воини. Наука ни даде. Пристигна ср алкони и се обърна срещу тях. Много години ни учи след като разби първия им опит да ни поробят. Алконите гледаха на нас като на храна и роби.

— Твоя учител жена ли беше? Дора Касина? Тя изчезна при някаква алконска експедиция с Моас Кик.

— Моас Кик? Да, бил неин учителр. Той взривил първия кораб на алконите със себе си. Следр много години дойдоха много кораби не само с алкони, с различни, и хора имаше. Тогава ме освободи да търся ученикр и изчезна. Ние обаче се готвехме за нападението през всичките тези години. Можем да се борим векове. Много скрихме, а те мислят, че сме същите — храна и роби. Сега ще разберат, че те са храна, а ние ловци. Ще се върна с ученикр да срещна тях.

— Не беше ли по-лесно да имаш ученик от твоята раса?

— Имам шест обучени джедаи със свои ученици. Учителр обучи още трима като мен и те имат ученици. Аз тръгнах да търся ученикр — човекр. Така иска Силата. Това е надеждата която ще крепи съпротивата много години дори да не се върна. Надеждата за помощ. Те знаят, че ще доведа великр воинр и се надяватр.

След дългия разговор Дарт Клин изпадна в размисъл. Точно това не одобряваше в методите на Йода и неговата школа за скаути. Всеки мошеник с жалостиви молби ангажираше джедаи да му свършат мръсната работа. Йода искаше да помогне на всички и разпиляваше силите им. Императора не държеше толкова на справедливостта, държеше силите си плътно и с една цел. Резултата бе същия — ред и законност, само, че с по-малко жертви. Сега какво — Аз — принца на злото, олицетворението на ужаса в Галактиката съм изнудван от хамстер да му предам ученика си. Докъде стигнахме?

После се зае да проверява верността на думите му. Янгул бе блатист свят без значение и нищо ценно в него. Между Алкон и Махед назряваше война и Янгул имаше значение само като база за нападение на противника. Който го завладее получаваше сериозно преимущество. Явно за сега Алкон успя. Дълго гледа обемното изображение на този клон на галактиката. Имаше само два стабилни свята на Човечеството наблизо. Какъв глупак съм. Дора Касина не е тръгнала на бой. Сигурно е запазила ембрион от Моас Кик, свършила си е работата и преди второто нашествие се е оттеглила в някой спокоен свят да срещне новия човек. Не му е казала къде отива за да не застраши живота на детето си. Да не се сетя! Явно дългата липса на контакт с жени му пречеше да бъде ефективен. — Брадясалата му физиономия се усмихна чаровно. Ще си имаме джедайско бебе!

Разгледа икономическите данни на Янгул. Експедицията на Алконите е била преди 32 години. Преди 24 години започва бурен икономически растеж. Янгулите овладяват две планети в собствената си звездна система. 20 милиона емигрират в 60 свята и назад се стичат луди пари. Вноса на стратегически суровини се увеличава 392 пъти! Като количество не е много, защото преди това са внасяли само гориво за мизерния си космодрум, където и без друго почти никой не е кацал. Ако всичко е отишло за отбрана и са толкова готови както казваше Кърк, на алконите много години щеше да им бъде интересен живота.

Вечерта като се срещнаха четиримата, Кърк Марх се държа скромно. Подари на Лун светлинен меч с разрешение на майка му и след одобрително кимване на Дарт Клин. На Дама Силана подари изключително красива кутийка от местен корал.

Тя веднага отвори кутийката, опули обезумели очи, изрева и се разрида. Кутийката се обърна и от нея падна венец от икалина, тукашна трева, която девойчетата сплитаха и носеха на китките си.

Единственото което се разбираше от думите и бе:

— Пар… Пар…

Дарт Клин загледа Кърк въпросително.

— Даде ми я агент на Махед. — Кърк се сви и окончателно заприлича на хамстер.

След малко като се успокои дама Силана започнаха въпросите към Кърк Мърх. За жалост той не знаеше много.

— Агента на Махед ми предаде венеца, назова планетата и коспорта. Толкова знаеше той, толкова. Джедая е отпътувалр с поръка да го предадатр на джедай. Казал, че джедая знае какво да го прави. Аз съм джедая и дойдохр. Търсих ученикр и доведе до тукр Силата мене.

Дама Силана с плаха надежда попита:

— Не знаят ли накъде е тръгнал? Той трябваше да е на мисия другаде?

— Може би е тръгналр по някаква следа и е стигналр до тях. От опасение от предателство не е казалр къде отива. И те не знаятр или не казватр. Дама Силана, не казватр и каква е била следата, вероятно пари или оръжие. Не знам. Може да е преследвал някого, може да е бягал от нещо. Не е бил на Махед. Само два дни на орбитален порт. Предчувствалр е нещо лошо, затова е поръчалр да предадатр венеца. Били са двама. Това знамр.

Дарт Клин го гледаше втренчено и отсече:

— Това знае!

— „ПредТиИстинаСамоМожеДартКлинВеликТъмен“.

— Тъмен??? — Дама Силана пак избухна в сълзи.

Дарт Клин погледна Кърк Мърх с изпепеляващ поглед и той се сви още повече.

— Дама Силана, не се безпокойте! Това е само титла.

— Знам какво означава тази титла. Знам.

— Това което не знаеш, дете, е че съм лош само когато искам. Към тебе и към Лун съм добър. Обичам ви. Аз съм един грохнал, умиращ старец. Вие сте моето семейство. Моята надежда.

— Ти ще погубиш Лунгрен. Той е малък. Не искам да е тъмен, не искам!

— Аз само го уча да пише. Какво ще напише решава САМ.