Иван Вазов
Пролет

Настана пролет, цветя цъфнаха,

сдоби природа свой вид благат;

все младо, ново, въздухът дъха

                на аромат.

 

В полянка злачна си стадо будно

пасе, играе; поток шумти

и теменуга мирише чудно

                и си цъфти.

 

Веч няма бури, ни аквилони,

в син шир небето се хубавей

и славей пее в зелени клони,

                зефирът вей.

 

Дървета росни с бял цвят покрити

и тих ветрец, кат завей едвам,

земя с бисе’ри и с маргарити

                той ръси там.

 

Врабчета църкат, цветя миришат,

светът е весел и млад, и нов,

за радост жъдни сърца въздишат

                и за любов?