Читателски коментари (за „Христос в Индия “ от Холгер Керстен)

Напълно, напълно съгласен. Някой ден църквата ще престане да съществува. Някой ден религията ще престане да играе роля в живота ни. Няма да е скоро… може и никога да не стане, разбира се. Макар че ТРЯБВА да стане. Църквата проповядвала мир и добро — аз лично нямам нужда някой да ми проповядва това, мога и сам да реша да правя добро (или да не правя) — особено може би най-лицемерната и отвратителна институция в света. Защото Бог няма, няма и да има извън промитите мозъци на фанатично вярващите. Лошото е, че малцина ще го разберат, защото това слабо, страхливо и незначително същество, наречено „човек“, има нужда да вярва в нещо, което да го крепи — да, де, ама ако трябва да вярваме в нещо, то не е в измислен бог и книжка с приказки, която уж е „свещена“ (колкото са свещени и приказките на братя Грим) — трябва да вярваме в самите себе си. Защото, в крайна сметка, ние сме сами, сами, сами, сами, сами — ще повтарям това колкото мога, защото е истина, независимо колко ни е страх да си го признаем, колкото и безпомощни да се чувстваме при тази мисъл. И не можем да разчитаме на измислени божества от фентъзи епос. Защото ако позволим на църквата и религията на управляват поведението и мисленето ни, сме обречени като биологичен вид. И някой ден, след стотици години някое разумно същество от далечен свят ще открие нашата планета и надгробния камък на расата ни, с надпис на него: „Хомо Сапиенс, изчезнал заради глупостта си“…

Но е хубаво, че има хора, които МИСЛЯТ. Защото религията винаги е била против всяка мисъл, която не отговаря на извратените ѝ догми.