Читателски коментари (за „Портретът на Дориан Грей “ от Оскар Уайлд)

Книгата ми хареса повече от филма, който бях гледал първо, но…

В крайна сметка тя затвърди у мен едно мое убеждение--„Грях е само онова, за което съжаляваш и изпитваш угризения впоследствие.“ Не се разбира дали Лорд Хенри на дело следва принципите, които пропагандира, но и при двата случая ми е любимият герой--ако да, той не угризения за постъпките си, за разлика от Дориан, който е „грешник“, най-вече защото сам се смята такъв, ако не--прилича на мен като иконокласт само на приказки ;)

Оскар Уайлд е ясно на всеки, че е декадент, но той е такъв тип декадент, какъвто не харесвам--прекалено сантиментален и спекулиращ с „доброто и злото“ (не само в това, а и в други свои произведения).

Иначе книгата се чете леко, а в нея има и поне една крилата мисъл: „Хората смятат за безнравствени ония книги, които посочват собствената им безнравственост.“