Читателски коментари (за „Портретът на Дориан Грей “ от Оскар Уайлд)

  • 1. Клен (20 юни 2013 в 14:56)

    Гениалност е най-точната дума за описание на творбата. Лично аз след пръв прочит откривам 3 кофликта. Основният, по мое мнение, е парадоксалният конфликт на твореца в лицето на лорд Хенри — истинският художник на Дориан Грей, който в нито един момент не позволява на душата на Грей да поеме по своя път на собствено търсене и безмилостно го тласка към творческия си идеал — непосилна за самия лорд Хенри житейска философия. Тъкмо този конфликт ме заплени така силно. Необикновеното „живо творение“ Дориан Грей е изключително странен мисловен експеримент, изобличаващ несъвършенството на изкуството, оживяло в човешкото измерение. Произведението на изкуство от плът и кръв е изпълнено, макар и по малко по-различен начин, с точно толкова болка и дисонанс, колкото реалната ни житейска съдба на смъртни, стареещи хора. Творенето е път за бягство от реалността, но когато самото „бягство“ оживее в реалността, то е не-малко засегнато от несъвършенството. Затова и в самия край Дориан Грей вече така силно копнее чудото на Базил да не се бе случвало и търси бягство от собствената си съдба на творение, защото тя му носи не по-малко нещастие от житейския път на обикновения смъртен. В края на книгата думите на Оскар Уайлд, че изкуството е безплодно и де факто — безполезно, кънтяха в съзнанието ми. То е химерно спасение и доказателството е поставянето му в напълно реални параметри, както се случва с Дориан Грей. Замяната на душата на Дориан Грей с боите върху платното на Базил Хоулърд е ядрото на същинския парадокс на Лорд Хенри. Творецът дава плод на непосилната за него житейска философия, творейки върху психиката и душата на Грей, търсейки алтернативен път към неосъществените копнежи. А прозведението му — пътят и съдбата на Грей, го наказват със своята вътрешна изгнилост, противополжна на обаянието и красота във външността и поведението на Грей.

    В един единствен пасаж в книгата се споменава за целта на лорд Хенри — психологичен експеримент. Това еднозначно пояснение на Оскар Уайлд в комбинация с реторичния въпрос за смисъла, когато човек е загубил душата си (същевременно и пробойна в маската на лорд Хенри), в предпоследната глава навеждат на мисълта, че лорд Хенри е бил наясно с резултата от творчеството си още от самото начало. Парадоксът в целия конфликт достига връхна точка в копнежа на творението Дориан Грей към доброто — бунт срещу несъвършенството, срещу болката и попилата го гнилост. Идеята за неподчинение на картината към художника, за стремеж към промяната е именно идеята за нееднозначността, парадоксалността и дисонанса, които изкуството поражда.

    Вторият конфликт е личният човешки конфликт на Дориан Грей — единственият персонаж преминаващ метаморфоза в хода на сюжета. Поставен в свръхестествена ситуация след „сделка с дявола“ Дориан е длъжен да направи своите избори и да понесе своите последствия. Неговият личен конфликт е твърде очевиден, предвидим и неизбежен още от самото начало. За него може да напише много с препратки към различни сблъсъци между идеи и учения, но аз все пак не го намирам толкова впечатляващ, колкото първия.

    Третият конфликт се върти около проблемите на времето, същността на английското елитно общество и състаряващите социума закостенели традиции на страната. Веднъж бях хванал в ръце книга със съчиненияи на Оруел, който говори за съшия проблем години след писаното от Уайлд. За този конфликт също може да се пише много, но ще се въздържа, тъй като на този етап не съм способен на задълбочени наблюдения.

    Цялата многопластова същност на книгата на Уайлд е украсена с гениалния подход на автора към идеите на различни стилове и епохи в изкуството. Леката

    игра на ирландеца с най-красивото от различни течения е поднесена по толкова увлекателен начин, че да събуди силно чувство на удоволствие по време на четенето и у днешния представител на един бърз, високотехноличен и претрупан свят, за жалост твърде лишен от естетика и болен от безвкусие във всемъзможни форми.

    Това е спонтанният ми отзвук след прочита на книгата.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.