Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Словото)
По тайни сборища се сбираха,
Пътеки тайни в тъмно хващаха.
Растяхме ние, те умираха.
Не слушахме ли, с тях ни плашеха
Беззъби хлевоусти бабички.
И ний ги мислехме страшилища,
Които ще откраднат хляба ни,
Причаквайки ни към училище…
И ние нощем ги сънувахме
С камари хлябове в ръцете им,
Защото и насън гладувахме…
… А в мрака слезли неусетно те,
ни срещаха, най-мили чичковци.
От глад изсмукани и светнали,
Те бяха хора като всички ни.
И вместо да ни вземат залъка,
По някой залък те ни даваха.
Какви са, що са? Ний не знаехме.
Те с доброта се занимаваха.
Те хляб раздаваха на гладните.
И малко грижи — на безгрижните.
И само мъртви по площадите
За втори път, уви, ги виждахме…
Где спяха те? Къде се сбираха?
Едно безкрайно многоточие.
Растяхме ние, те умираха…
… Когато празникът започваше,
когато блеснаха ракетите,
ний хукнахме да ги посрещаме.
Дали не носят хляб в ръцете си,
Я шоколадчета, я дрешки те?…
Но половината ги нямаше…