Дамян Дамянов
Левски

Душа, харизана на свободата.

Глава, обречена на вечното въже.

И някаква жена освен България,

Останала във тайна и до днес.

И нищо друго. Пътища и вятър.

И тайни срещи с тайнствени мъже.

Жената все го чака. Скръб изгаря я.

Но той за нея няма време. Не!

 

Тя нека чака, скрита в свой тайна!

По-важни работи си има той:

България и свободата, милата.

И своя път трагичен и голям.

И той върви, върви. Все тъй безкрайно.

До днес върви във глухия покой

Към най-високия си връх — бесилото,

Любимата да го съзре оттам.