Въпреки голямата ми страст към Агата и творчеството ѝ трябва да кажа, че това е една доста слаба книга. (Може би поради факта, че това е последната ѝ книга, писана на 83-годишна възраст, малко преди да почине, и силите ѝ за нещо гениално са я напуснали). Започва супер обещаващо… и до там. Не се случва нищо интересно, някои от главите може и да не се четат, с тях и без тях — все едно. Тъпче се на едно място през цялото време. Няма улики, убиецът се появява от нищото и бива разкрит пак от нищото, даже и не усетих как пък се досетиха изневиделица. Определено ми е втората най-малко любима книга, след „Пътник за Франкфурт“.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.