Серж Брюсоло
Железен карнавал (23)

22

На сутринта бяха събудени от лютивата миризма на дим, която ги накара да се задавят в дълбока кашлица, та чак дробовете им се раздраха. За миг Давид си помисли, че корабът се е подпалил. Но Сирс, вече изскочила в коридора, му извика, че ставало въпрос само за дъските от палубата. Пропити с восък и хвърлени в котелното, те протестираха по свой собствен начин, като разстилаха тази мъгла с мирис на ланолин^[1]. Тереза ги очакваше на защитния заслон. Вятърът прилепваше плисираната й пола към бедрата.

— Ей там, долу! — викна тя, сочейки с пръст пред себе си. — Има буря!

Давид присви очи. Действително, над вълнореза се бе разбесняло някакво хаотично гъмжило от протегнати ръце. Беше като спирала, която се носеше напред и се разширяваше.

— Те знаят, че нямаме повече с какво да ги храним — измърмори дълбокомислено момичето, — горещият корпус е отприщил гнева им. Ще направят всичко, за да ни зачернят живота…

— Болката няма да им даде време да предприемат каквато и да е стратегия! — прекъсна я Сирс. Тереза вдигна рамене.

— Дори и това не е сигурно! — натърти тя с инатлив тон. — Сега джуджетата са предупредени. Ще си натопят ръцете в тинята и ще си приготвят ръкавици от кал, които ще изсушат. Ще продължават така, докато дланите им не бъдат покрити с достатъчно дебел пласт, който да ги изолира от изгарянията на кила. И друг път съм ги виждала да го правят. Изненадата вече не е на наша страна. Капитанът напразно ни одимява!

И щом изрече тези думи като проклятия, девойчето им обърна гръб и, куцукайки, се отдалечи. Давид бе разтревожен.

— Мислиш ли, че има някакво право? — запита той Сирс.

Младата жена присви клепачи.

— Вероятно! Това малко дяволче, изглежда, си знае работата. Да, в случай на корабокрушение Тереза би могла да ни бъде полезна. Иди се позанимай с нея, тя явно си търси някое татенце. А ти разполагаш с твърде сигурни козове — можеш да й бъдеш едновременно и баща, и дядо!

Изпаднал в лошо настроение, Давид се отдръпна. Иронията на Сирс пораждаше у него желанието да повърне. Приближи се до Тереза, ала сирачето остана глухо към всякакви опити за разговор и не закъсня да го изостави, подсвирквайки си предизвикателно.

— Трудно дете е! — забеляза гувернантката, която неочаквано се бе появила. — Но затова пък е изключителна ловкиня!

И като се огледа нервно, за да се увери, че никой не може да ги чуе, тя поверително кимна:

— Много съм обезпокоена. Всичките тия слухове за корабокрушение… Какво мислите по въпроса? Отговорността ми е толкова голяма!

— Предполагам, че имате предвид децата?

Мадмоазел хлъцна.

— Естествено, че не! Става дума за бисерите! Тези моряци не ми вдъхват никакво доверие. Възможно е да се опитат да отмъкнат скъпоценните камъни, възползвайки се от евакуирането на кораба. Не искам да ги обвинявам, разбира се, обаче подобна отговорност ми тежи… Такова богатство! Бих ли могла да разчитам на вас в случай на катастрофа?

Поразен, Давид направи някакъв вял жест, който можеше да мине и за потвърждение. Утешена, бавачката изчезна, като се превземаше. „Дърта глупачка!“ — каза си той и се смъкна на една купчина дървета. Бяха побъркани, всички бяха побъркани…

Без да е успял да проследи хода на своите мисли, младежът изведнъж осъзна, че изпитва желание да прави любов. Желанието беше изгарящо, опустошително, унищожително. Подчинявайки се на бликналата страст, той се изкачи по стъпалата в коридора и почука на циганката. Отвори му Жорж-Юбер. Клитония се беше излегнала върху кушетката с изморен вид. Пушеше. Веждите й се надигнаха, когато разпозна госта.

— Искам да правя любов с вас — изрече младият мъж. Инженерът почервеня. Врачката се усмихна и протегна длан. Давид пристъпи напред.

— Ще ви оставя — прокашля се Жорж-Юбер, като изчезна с калкулатор в шепата.

— Мислех си, че вече няма да дойдеш — каза му Клитония. — Обещавам, че няма да ти гледам ръцете!

Тя отметна чаршафа с коляно. Той видя, че беше гола…