Йордан Йовков
Боряна (1)

(Драма в четири действия)

Година
(Обществено достояние)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4 гласа)
Източник
Словото

За първи път пиесата излиза в сп. „Българска мисъл“, год. VII, 1932, кн. 2, 3, 4–5

----

 

 

Издание:

Йордан Йовков, „Събрани съчинения в шест тома“, Том пети; „Български писател“, С. 1978. Под общата редакцията на Симеон Султанов


Лица

БОРЯНА

ЗЛАТИЛ

РАЛИ, син на Златила

АНДРЕЯ, син на Златила

ПАВЛИ, син на Златила

ВИДА, жена на Рали

ЕЛИЦА, жена на Андрея

ВЪЛЧАН НАНОВ, по прякор Алфатарски цар, баща на Боряна

ВАСИЛ ВАКЛИН, приятел на Андрея

ЕДРЮ, приятел на Андрея

НИКОЛА, син на Вълчан Нанов

ПЕТЪР, син на Вълчан Нанов

СТАРАТА СНАХА, жена на Никола

МЛАДАТА СНАХА, жена на Петра

 

Действието става в сегашно време, в едно село на Североизточна България.

Бележки за външността и характера на действуващите лица

Боряна — 20–22 год. Когато пристига в Златиловата къща, тя иде от сбор и е облечена празнично в хубаво полуселско-полугражданско облекло: розова копринена блуза, тъмносини плисирани поли, червена копринена престилка с изшити на нея гюлове, светли копринени чорапи и лачени пантофки. Гологлава или с червена кърпа на глава. На шията си носи наниз. Със същото облекло тя е и във Второ действие. В Трето и Четвърто действие е облечена по селски, както е носията в с. Алфатар, Силистренско: бяла риза, късо стегнато елече без ръкави, от тъмносиньо кадифе; червени от тъкан плат (аладжа) поли, червена престилка, ниски обувки. Гологлава, с наниз.

Златил — около 70 год., побелял, но още ходи прав, не-прегърбен; остро, продълговато лице, къси бели мустаци, гъсти вежди, бръснат. Има съсредоточен и замислен вид на човек, измъчван от някаква тежка грижа. Когато е самичък, приказва си сам на себе си. Бавни движения, бавна походка. Но често трепва и се оглежда наоколо си плахо, подозрително. Изпитателно и недоверчиво изглежда всекиго, който му говори. Облечен е със сиви (бозяви) потури, изтъркани, вети, някъде гайтанът им е поразпран, някъде са оръфани и поскъсани (но без закръпки). Опасан е със също такъв вет морав пояс, с бяла риза и джамадан (елек) със същия цвят, като потурите му. Ръкавите на ризата му се спущат надолу, без да са закопчани на китката, със свободни широки отвори. Обут е с ниски корави обуща, с ремъчка отгоре. Може да е със сиви вълнени чорапи или обут на прябуш.

Рали — 47–48 год., едър, набит, широкоплещест, с такива издути рамене, че изглежда малко прегърбен. Голяма глава, яка шия, коса черна, сплъстена и разбъркана, гъсти черни вежди. Мустаците му са по-скоро тънки, черни, закриват донейде устните му, а краищата им (от ъгъла на устните нататък) са завити, но не нагоре, а един срещу други сърповидно. Тежък, навъсен поглед, груба спотаена сила във всяко движение и всяка поза. Понякога държи ръцете си отзад, понякога ги отпуща. Други жестове почти не прави. Облекло: сиви (бозяви) потури, малко смъкнати надолу, не от небрежност, а от бабаитлък. Все по същата причина долу пачите (крачолите) на потурите му са разкопчани на всичките си копчета, като на единия крак са оставени да се размахват и да се влекат по земята, а на другия са запършени нагоре. Червен пояс, ниско запасан (особено отзад), с провиснал край. Бяла риза с широки ръкави, тъмночервен джамадан (може да бъде и като потурите). Калпак или вета шапка. Ниски обуща с ремъчка отгоре. С чорапи или обут на прябуш. Цялото му облекло е вето и износено.

Андрея — По време събитието в пиесата става след голямата война. Това обстоятелство, а също и годините му (около 35-годишен) дават основание да се предполага, че той е бил подофицер във войската. Бившият подофицер следователно трябва да се чувствува в него, без да се губи присъщата му сърдечност и добродушие. Чист, спретнат, грижливо подстриган и избръснат, с тънки черни мустачки (не завити обаче нагоре). Облекло: късо палто и жилетка от груб, тъмносив домашен шаяк; също такива панталони, спуснати или с навивки. Ниски обуща с ремъчка отгоре. С каскет. Облеклото му е вето.

Павли — 25 год. Ако в държането му в пиесата и да се забелязва известна потиснатост, това се дължи на забърканото положение в семейството. Инак той не е лишен от твърдост на характера, която ако не винаги се проявява, трябва да се чувствува. Той е хубав момък, напет, строен, изпълнен в същото време с мъжественост и сила. Облекло: горна (цветна) риза с под-гъната яка; палто от тъмнокафяв, почти черен шаяк, с яка без ревери и е един ред копчета — нещо средно между куртка и сако: панталони от същия плат (селски брич); навивки от по-светлокафяв плат: сиви вълнени чорапи; ниски обувки с ремъчка. С каскет. Това облекло у младите хора замества днес почти навсякъде някогашните народни носии.

Едрю — 45 год. Едър, снажен, но тромав и отпуснат, винаги почти пиян, рядко се смее и, както правят пияните, за да покажат, че уж са трезви, дава си пресилено сериозен вид. Истинска бедност лъха от цялото му облекло: бяла риза, не особено чиста, кърпена на много места; джамадан, сиви потури, червен пояс — всичко вето, оръфано, кърпено. Долу на крачолите потурите му са разкопчани. Обут е на прябуш с ниски обуща. Със стара деформирана и продупчена мека шапка.

Васил Ваклин — около 35 год., подвижен, жив, с малки руси мустачки, почти кьосав. Също тъй бедно облечен, като Едря: бяла риза, но със закопчани на китката ръкави; тъмна шаечена жилетка, която е голяма за него и която той носи разкопчана като палто. Панталоните му от черна аба са подигнати нагоре и къси, запасан с каиш. Обут с ниски обуща с ремъчка отгоре. С каскет.

Вида — 45 год., здрава, яка жена, изпечена от работа. Енергична походка, резки движения, сопнат говор. Облекло: рокля от тъкан плат и тъкана престилка; вълнени чорапи, чехли. На главата — махрама с тъмен цвят. Всичко, с което е облечена, е вето, износено.

Елица — 30 год., облечена е като Вида, с някоя малка разлика в цветовете.

Вълчан Нанов, Алфатарският цар — 65 год. Тип на селски чорбаджия, който заслужено е спечелил прозвището си. Снажен, приличен, добре охранен, Цялата му външност е пропита с достойнство и самоувереност. Горда, тежка походка, въздържани жестове, царствени пози, високомерен поглед. Импулсивна натура, буен, но все пак гневните му избухвания са кратки, след които той бързо се съвладява и се връща към свойственото си, изпълнено с достойнство държание. На тая възраст, каквато има, той е почти побелял; пълно лице с едри, енергични черти; мустаците му се спущат надолу край устните му и под тях и когато додат до линията на подбрадника, тогава завиват нагоре — мустаци, които наричат ястъклии. Изобщо, той е приличен и по своему хубав човек. Облекло: горна риза с подгъната яка от тъмносиньо тъкано платно; върху нея джамадан и отгоре — къса черна аба; морав пояс, черни надиплени (с две дъна) потури; вълнени тъмни чорапи, ниски обуща. Шарен липискански пош, който държи в пояса си и с който понякога бърши потта си. С калпак или мека сламена шапка, сива или черна. Бастун не носи.

Синовете на Вълчана — По-старият — 40 год., по-младият — 35 год. Здрави, широкоплещести мъже. Облекло: бяла риза, червени, с бели резки и бели копчета джамадани, червени пояси, черни потури; чорапи, ниски обувки. Калпак или мека сламена шапка (бяла).

Снахите на Вълчана — По-старата — 40 год., по-младата — 30 год. Пригладени и напети, както прилича на чорбаджийски снахи. Облекло: бяла риза, късо опнато червено елече (у старата снаха — синьо) до над кръста; тъкани поли и престилки, каквито носят в с. Алфатар; вълнени чорапи, чехли или ниски обувки. На главата — леки цветни шамии.