Рудолф Ерих Распе
Приключенията на барон Мюнхаузен (9) (Преразказани от Ангел Каралийчев)

Трето морско приключение

Веднъж изложих живота си на голяма опасност в Средиземно море.

Беше прекрасен летен следобеден час. Къпех се близо до Марсилия. Навлязъл бях навътре в морето, защото съм добър плувец. Изведнъж гледам — насреща ми със зинало гърло плува една голяма риба. Нямах нито време, нито възможност да побягна. Затова се свих на кълбо, прибрах ръцете и краката си до тялото и се плъзнах между челюстите на чудовището през гърлото му навътре. Попаднах в пълен мрак, ала топлината на неговия стомах ми беше твърде приятна. Моето присъствие, види се, причиняваше неудобство на рибата и тя без съмнение на драго сърце би желала да отърве стомаха си от мене. За да й стана още по-неприятен, аз почнах да ходя, да скачам, да танцувам, накъсо казано, произвеждах различни безредия в тъмницата. Тия своеволия бяха непоносими за рибата, тя жално пъшкаше и мяташе опашката си нагоре над водата. Тъкмо в туй време наблизо минавал един италиански кораб. Моряците видели рибата, хвърлили една кука, закачили я, и бух! — на палубата.

Едва когато животното се просна върху дъските, аз разбрах къде се намирам. Чух гласове. Моряците се съветваха как да заколят рибата, за да получат повече мас. Аз разбирах италиански и ме обхвана ужас — ами ако разрежат и мене заедно с рибата? За да се спася от италианските ножове, наместих се в средата на корема, където имаше място най-малко за дванайсет души. Там притихнах. Щом разпраха рибата и първите дневни лъчи стигнаха до мене, аз почнах да викам с цялата си сила, че ми е драго да се запозная с тях и с тяхна помощ да се освободя от не твърде приятното положение.

Няма да описвам колко се смутиха моряците, когато ме чуха в корема на рибата. Но учудването им порасна още повече, когато оттам изпълзя един гол човек. Разказах им за приключението си точно тъй, както го описвам. Моряците се смяха до сълзи.

Като сръбнах разхладително питие, аз скочих във водата, за да се изкъпя, и заплувах към брега. Намерих дрехите си на същото място, където ги бях оставил. Според моето пресмятане в корема на рибата бях престоял около три часа.